Семейният отбор на Боби фалира

Синила от бича, следи от теглото...Така може да се определи най-безхаберното и престъпно управление на българския футбол изобщо. Начело със сините емблеми Станимир Стоилов и Наско Сираков националният отбор бе докаран до национална катастрофа – два квалификационни цикъла (за световно и за европейско) бяха провалени, а вече цяла година нямаме победа. Който ни хване, ни джаска до синьо като чуждо говедо (изборът на животното не е случаен).

Мъри и Наско (разбира се, с любезното съдействие на друг отявлен левскар и нищо повече – президентът на БФС Боби Михайлов) обърнаха държавния тим на еднолична фирма. Двамата цъфнаха в началото на 2009-а като селекционер и директор и вързахме. А те си вързаха бюджета. 2,1 милиона лева – точно толкова общо лапнаха Мъри и Наско от заплатите си. Всеки от тях прибираше космическите, дори не по време на криза, 50 бона на месец. Ако Боби имаше акъл, а не само интереси, щеше да назначи за тия пари треньор от ранга на Отмар Хитцфелд. Знаменитият германец, който сега води родината на съпругата си – Швейцария, и на старта на световното отупа бъдещия шампион Испания с 1:0, получава на година 1 милион евро.

Боби обаче е друго уиски. И националният отбор всъщност не бе национален – на народа, който плащаше заплатите на Мъри и Наско, а семеен. Защото на вратата, сякаш по родословие от 3 поколения, варди Михайлов. Джуниър, по-известен като Малката перука, остави без коса цялата нация с левашките си изпълнения и с това, че му вкарваха чак от Халите. В защитата пред Ники пък като гламав тичаше зетят на Боби – Живко Миланов. Ха, съвпадение – и той от Герена. И, като се почне съставът, само левскари: Михайлов, Миланов, Станислав Генчев (този кой беше?!), Илиян Стоянов (пенсионер на преклонна възраст, който още не е чел Шогун в Япония), Веселин Минев, Станислав Ангелов, Валери Домовчийски (и за тримата от запаса не стават), Захари Сираков (Захари Стоянов ли???), Николай Димитров (известен с това, че неизвестно защо е футболист)...

„Имаше напрежение около националния отбор. Не можаха да ми простят, че стигнах четвъртфинал за УЕФА и влязох в групите на Шампионската лига с един отбор със сини екипи, завиждат ми“, дебелокоро се изказа Мъри, след като Черна гора съсече дърварите му 0:1 насред София. Да беше казал: „Само Левски!“ и да свие трибагреника!

И като съвсем логично продължение на цялото фирмено дело – часове преди първия мач от евроквалификациите - срещу Англия, загубен 0:4, Боби смени спонсора на БФС и националния. М-Тел, който от миналия век дава парите на Левски, изкъшка от ул. Иван Асен II мобилния си конкурент Глобул. Каквото и да се каже след всичко това, е безсмислено. Кой го брига, че Мъри подаде оставка и че засега ще чопли с мотиката хасковския бостан?! Дреме ли му на някой, че и Наско си тръгва и ще гледа грациите на Илияна, докато дъщерите им се помпат със силикон? Трябва да си много наивен или искрено тъп, за да смяташ, че тия, двамцата, имат достойнство. Не, те просто си имаха национален отбор. Наздраве, Боби!

За фирменото дело на националния – в новия брой на Супер 19', от утре по сергиите в цялата страна