Бивша националка по баскетбол живее като отшелник край морето до Крапец

„Просто жената трябва да намери своята женска основа. Между мъжа и жената има голяма разлика във виждането, дори и на водата. Жената е майка, тя трябва да съхрани общуването с водата. Това е и моята цел да живея близо до вода, до чисти минерални извори“, споделя жената.

Казва, че тук, край морето, се превръща в детенце. „Душата има друг ритъм, тя има предопределение да прави нещата бавно и те да се случват точно тогава, когато трябва“, казва тя. „Когато започнеш да се страхуваш, означава, че мислиш само за себе си. Или си напълно открит или си се затворил да мислиш само за себе си“, добавя Кристина.

Разказва, че, когато живее близо до вода, усеща желание да мине само на вода, да не се храни с твърда храна. „Ако го няма това желание, значи трябва да останеш до брега, до водата, за да се трудиш и да стигнеш до състояние, в което искаш да усетиш вкуса на водата. Трябва да останеш на това място“, обяснява тя. Смята, че на такива места трябва да има навес или палатки, където жената да престои. „Тези места трябва да са само за жените. В момента има такова отношение на мъжете към жените, че те вече не могат да намерят себе си, истинското си аз“, казва бившата баскетболистка. Тя е живяла три месеца в параклиса „Свети Пантелеймон“ край Рупите. „Идваха жени там и преспиваха под един навес. Такива места са като полева клиника, природна лечебница. И на определени дни жените трябва да преспиват там за една или две нощи“, предлага тя.

Кристина разказва, че през целия ден консумира само течности. „Най-важно е да си направиш едно бурканче с някаква течност. Нарязвам чесън, джинджифил, нещо, което е лютиво, защото имам бронхит. Чета какво се препоръчва за различните болести – диабет, гастрит … и правя течности за през деня – с джинджифил, червено цвекло“, споделя Кристина. Целия ден изкарва на някаква лютива течност. „Жената няма нужда от толкова храна. Тя може само да гледа градината и тя се храни. Започва да събужда енергии. Мъжът има нужда от ядене. Просто вече сме задължени да минем на повече течна храна“, добавя тя.

Освен че се храни от слънцето или с течности, бившата състезателка спи на легло от водорасли. Изсушава водорасли, които като се покрият с глина дават топлина. Шие шапки, обувки от водорасли. „Имах синузит. Докато пренасях водораслите, синузитът, главоболието, задухът изчезнаха. Трябва да се завра във водораслите и там се освобождавам. Те са естествен лечител“, твърди Кристина. Натрупала изсушени водорасли и си легнала уморена. Чак се разплаках, защото те са някакви меки, но в тях има запомнена музика, споделя жената.

Казва, че нищо от града не й липсва. Морето й дава всичко.