Нинова: Борисов предлага финансиране на статуквото, а БСП финансиране на хората

Илиана Беновска пита лидера на БСП Корнелия Нинова за алтернативния бюджет на левицата по време на пресконференция от 23 октомври 2017 г., отговарят и Жельо Бойчев, Драгомир Стойнев, Пламен Милев и Асен Златев.

Корнелия Нинова: Какво да предвиждаме?

Илиана Беновска: Пленум или нещо друго, не ви знам, с извинение, реда?

Корнелия Нинова: Ами проверете го!

Корнелия Нинова: Корпоративният не се пипа, дайте да не объркваме хората!

Илиана Беновска: Не корпоративния! Данък дивидент, извинявам се, грешката е моя, лапсус! Но може ли да Ви помоля, за да може обикновеният данъкоплатец да разбере чрез някакъв вид калкулатор, който да е достъпен за него, той пък какви облекчения ще получи? Освен тези подобрения на финансирането на отделни области и предложенията болниците да не са тълговски дружества. Благодаря Ви!

Корнелия Нинова: Кой е дал посоката и рамката на бюджета – посоката и рамката са дадени от програмата и предизборната платформа на БСП. Там пише отмяна на плоския данък и въвеждане на прогресивен. Там пише, че здравеопазването не е стока, не е пазар и не може да се разглежда на търговски принцип и т.н. Как е избран експертният екип и срещу какво – този експертен екип, който виждате, представлява отдел „секторни политики“ на „Позитано“ 20. Тези хора работят тук на трудов договор и получават заплати за това, че подпомагат политическите решения и практическата работа на парламентарната група. И те го правят поне от 10 години, от 10 години ги познаваме и го правят непрекъснато. Това са хората, които са помагали и са правили и предишни бюджети и са на масата, може да ги видите. Това са отдели „секторни политики“ и председатели на съвети към НС.

    Защо ги няма депутатите Румен Гечев и Петьо Кънев – конкретно Румен защото е болен, а Петьо Кънев пътува. Но депутатите също са част от подготовката на бюджета и участваха в съветите към НС.

   Ще приемем ли тези документи на пленум преди конгреса – не, няма да ги приемаме, защото съгласно нашия устав е записано, че тези материали се изпращат предварително една седмица преди конгреса на делегатите. Това нещо е направено в събота още са изпратени на делегатите, след като в събота събрахме комисиите на конгреса, три комисии има на конгреса, делегати са това. Събрахме ги тези делегати, обсъдихме документите, приехме ги окончателно и в събота ги изпратихме в цялата страна, за да се запознаят. Да, след като конгресът се произнесе окончателно и приемем бюджета всеки ще има възможност да види как тази данъчна реформа би се отразила на личните му доходи. Ще помогнем с един такъв калкулатор всеки да може да си изчисли как ще му се отрази. Благодаря Ви!

Корнелия Нинова: Ако искате да кажем точните числа. По официална статистика на НОИ работещите, които се осигуряват, са 2 956 541. От тях 2 829 626 човека ще плащат по-малък данък.

Драгомир Стойнев: Все пак не забравяйте, че въвеждаме и необлагаем минимум от 510 лева.

Корнелия Нинова: И да припомня, че почти цяла Европа има прогресивен данък, защото е справедливо. Почти никъде вече няма плоски ставки.

Илиана Беновска: Г-жо Нинова, предвиждате ли обсъждане с работодателските организации на вашия проект за бюджет и можете ли да обобщите с какво вашият бюджет е по-конкурентен? Знаете, че Борисов се съгласи на предложенията на синдикатите да отпусне допълнително финансиране в отделните сектори, да не изреждам сега сумите и секторите, можете ли да отговорите?

Корнелия Нинова: Да, мога. Да, ще имаме обсъждане през тази седмица с различни представители на работодателски организации.

Пламен Милев: Предвиждаме на 25-ти в „Интерпред“, зала Г1 от 10 часа обсъждане на нашите икономически предложения, в това число ще бъдат поканени и работодателските организации.

Жельо Бойчев: Аз ще отговоря на втората част от въпроса, защото г-жа Беновска е най-активната. Тя имаше и първи въпрос. Искам да Ви кажа, че този бюджет тръгна от една много амбициозна рамка, която беше зададена от експертите на „Позитано“ 20, но в крайна сметка се съобразихме с реалностите и предлагаме това. Бяха разгледани промени в почти всички данъци, включително и въвеждането на нови такива. Колегите не споменаха, но ние излизаме с предложение да облагаме и финансовия капитал и въвеждане на данък „финансови транзакции“, който е на масата като предложение към нашия бюджет и той е стъпка в тази посока за една по-голяма справедливост. На конкретния Ви въпрос с какво нашият бюджет е по-различен, нашият бюджет е по-различен от този на ГЕРБ тъй като ние предлагаме политика от която огромната част от българските граждани да усетят подобрение. Това е една по-справедлива социална политика и разпределение на доходите. Това е големият проблем на страната в момента – тези огромни неравенства, за които говориха хората. Това, което предлага Бюджет 2018 на министър Горанов и на правителството на Борисов е от същото, нищо няма да се промени. Огромната тежест от събиране на пари в бюджета се плаща от най-нискодоходните групи в българското общество. И това е промяната, която искаме да направим. За да имаш икономически растеж той трябва да бъде усетен от голямата категория български граждани. А това в момента не е факт с тази огромна ножица между доходите, които има в българското общество. С тези си показатели България е по-скоро държава от африкански тъп, със съжаление го казвам, отколкото от европейски тип. И това е голямата крачка, която започва с тези промени, които даваме по всички сектори.

Корнелия Нинова: Да, и аз бих искала да кажа каква е разликата. ГЕРБ предлагат по-голямо финансиране на статуквото. Ние предлагаме по-голямо финансиране на променени модели и системи, които да доведат до по-голям резултат.

Асен Златев: С какво е конкурентен нашият алтернативен бюджет в здравеопазването? Г-жа Нинова, председател на нашата партия го каза, но аз няма да повтарям. Два пъти повече се предвижда в бюджета средства за здравеопазването. Те са записани точно и аз ще ги прочета. 985 милиона, от които половината са за покриване на дълговете на болниците, които непрекъснато растат, а качеството непрекъснато пада. Другата половина за да се промени не статуквото, а да се промени цялостният модел. Въвеждане на регионална здравна карта, която да отговаря на нуждите на населението, а не сега болните от крайграничните райони, от отдалечените наши райони да не могат изобщо да стигнат до университетските болници. Промяната е огромна. Премахването на статута на болниците да не са търговски дружества ще се спре  този безконечен разход на средства и наливане без да има подобрение на качеството. Това разбира се предполага един стриктен финансов контрол, избор на истински мениджъри на болниците, а не по приятелска линия, обществени поръчки, контролирани от МЗ, а не от органи, които не се знае кои са те и оттам наливаме средства, а качество няма. Ето това е новото, а то е изключително различно от онова, което е досега.