Ердоган праща армията си в Сирия

Правителството в оставка на Турция, управлявано от дясната ръка на президента Ердоган – Мехмед Давутоглу „желае да ПОВИШИ НИВОТО НА ВОЕННО УЧАСТИЕ В СИРИЯ на страната на т.нар. Свободната сирийска армия срещу Дамаск, кюрдите и джихадистките сили. Но ген. Неждет Йозел цитира международното право и регионалната реакция като причини да не изпълни нареждането”, пише в. Хюриет.

Какво означава това? Правителството на Ердогановата партия АКП, докато е в оставка, иска да въвлече съседната ни държава в сирийската война на страната на т.нар. „опозиция”, която – както стана известно – България почерпи с 500 тона оръжие, изнасяни с посредничеството на американски фирми – представители на една от тях пострадаха при изпитания на полигона на ВМЗ в Иганово. Преследваните цели са 2 – от една страна да не се позволи приближаващото създаване на обединена кюрдска държава, защото това би означавало Турция да изгуби огромна територия и 20 милиона население – няма как да удържи своите кюрди да не се отцепят към сънародниците си, които вече контролират населяваните от тях територии в Сирия и Ирак. От друга страна Ердоган иска да ускори процеса на създаване на коалиция в Турция и така да промени обстановката в своя полза, защото възможният партньор Републиканската народшяншка партия има пречки да сформира правителство с АКП именно заради враждебната външна политика спрямо Сирия и няколко подобни въпроса. Влизане във война срещу Асад би обезсмислило подобни теми за разговор.

Трета цел, която се отнася пряко до България, е пренасочването на бежанския поток. В момента емигрантите, за които се смята, че са около 2 милиона, са дислоцирани главно по източната граница на Турция. Превръщането на зоната във фронт, ще ги тласне на запад към Европа, чиято порта е България. Само напомняме историята – именно по този начин, когато османците настъпват към Константинопол, не само турците, но и циганите стъпват на нашия континент и първата превзета държава е нашата.

И все пак има една надежда. Военните, които бяха независима сила и коректор на политика в родината си отново се превръщат във фактор. Шефът на генщаба вече обясни учтиво, но твърдо, че докато няма редовно правителство, той няма да допусне турски войник да влезе във война. Още повече – без писмена заповед. По тази причина генералът ще бъде сменен в края на месеца, но няма гаранция, че неговият наследник няма да последва нормалния му пример.