05.05.2015 18:02

МВФ: ЕС да отпише гръцкия дълг

Видян 1081 пъти | Коментари 0
Гласували 0

Международният валутен фонд (МВФ) е поискал отписване на значителни суми от дълга на Гърция. Фондът е предупредил, че ще оттегли финансовата си помощ за Гърция, ако европейците не отпишат голяма част от дълга на страната. Това пишат във вторник гръцките вестници, като се позовават на британския "Файненшъл таймс". Предполага се, че предупреждението е било отправено от директора на фонда за Европа Пол Томсен на състоялата се миналия месец в Рига среща на финансовите министри от еврозоната.

Половината от транша в размер на 7,2 млрд. евро, които са предмет на интензивни преговори между Атина и нейните кредитори, трябва да дойдат от МВФ, а Гърция иска да осигури тези 7,2 млрд. евро, за да избегне фалит.

Страните кредиторки от еврозоната, които държат най-голямата част от гръцкия дълг, са категорично против негово отписване, но подкрепата от МВФ е от решаващо значение за финансирането на Гърция, се казва в публикацията.

Според двама представители, участвали в срещата на Еврогрупата в Рига миналия месец, Пол Томсен казал, че първоначалните данни, които е получил МВФ от гръцките власти показват, че Атина се движи към един първичен излишък от 1,5 на сто от БВП за тази година, докато съгласно съществуващите цели Атина би трябвало да постигне първичен излишък от 3 на сто от БВП за 2015 г.

На фона на големия първичен излишък, който се очертава да се превърне в значим дефицит, нивата на дълга на Гърция ще растат отново. Това би могло да принуди Атина или да вземе драстични мерки за икономии, или кредиторите от еврозоната да се съгласят с отписвания на дълга, така че той да бъде вкаран в устойчива орбита, смята МВФ, според публикацията на "Файненшъл таймс".

Анализатори в Атина коментират, че материалът на британския вестник е съвпаднал с телефонния разговор вчера на гръцкия премиер Алексис Ципрас с управляващия директор на МВФ Кристин Лагард. В него Ципрас предупредил, че Гърция може би няма да е в състояние да плати вноските си по траншовете към МВФ, твърди атинският в. "Имерисия". Ципрас и Лагарад са говорили половин час и според информации, които не са потвърдени от МВФ, гръцкият министър-председател е анализирал пред нея финансовото състояние на страната, което по думите му било трагично.

Той вероятно е казал на Лагард, че ако европейските институции не помогнат до сряда, гръцкото правителство може би няма да е в състояние да се издължи и да плати лихвите и траншовете към МВФ, които страната трябва да погаси.

През април Гърция плати 450 млн. евро на МВФ. Тогава правителството накара местните власти да прехвърлят резервите си в търговските банки в Централната банка на Гърция, посочвайки като причина "изключително неотложни и непредвидени нужди". На 12 май пък Гърция трябва да плати 750 млн. евро на МВФ, а през юни - още 1,5 млрд. евро. Алексис Ципрас казал, че в разговора с него Лагарад се е спряла на въпроса за гръцкия дълг, като казала, че дългът не е устойчив и че е нужно драстично решение.

Ципрас е разговарял по телефона и с германския канцлер Ангела Меркел, пише "Та неа". Според съобщение на премиерската канцелария Ципрас и Меркел са обсъждали хода на преговорите в Брюксел и са разменили мнения по въпроси, свързани с постигането на споразумение между Гърция и нейните кредитори. Гръцкият сайт нюз.ин отбелязва, че съобщението от канцеларията на Ципрас потвърждавало публикация на германския вестник "Билд", според която Атина се е разбрала с Берлин за следващите свои действия.

Телефонните разговори на Алексис Ципрас са предшествали планираните за днес важни срещи на вицепремиера Янис Драгасакис и втория външен министър с ресор за международните икономически отношения Евклидис Цакалотос с президента на Еврпопейската централна банка Марио Драги, както и срещите на финансовия министър Янис Варуфакис с френския си колега Мишел Сапен и с европейския комисар Пиер Московиси.

Отново към рецесия?

Икономическата ситуация в Гърция се е влошила силно от началото на годината, като повечето от показателите са в червената зона /растеж, дефицити, дълг и инфлация/, според новите икономически прогнози на Европейската комисия, публикувани във вторник.

Икономическият растеж на Гърция се очаква да бъде едва 0,5 процента от брутния вътрешен продукт през тази година, което представлява явно понижение в сравнение с прогнозите от февруари на Европейската комисия, които залагаха на растеж от 2,5 процента.

Връщането на гръцката икономика към рецесия се смята за почти сигурно от анализаторите, тъй като икономическата активност в страната е подложена на силни удари от всеобщата несигурност, предизвикана от проточилите се преговори с кредиторите, пише в. "Имерисия".

Германският в."Франкфуртер алгемайне цайтунг" коментира, че в продължение на три месеца правителството на Алексис Ципрас е залагало на успокоителната илюзия, че икономиите са минало и че край на кризата ще бъде сложен само с един указ. Икономиката обаче е на ръба на катастрофата, докато когато партията СИРИЗА бе избрана, тя бе постигнала ръст. Икономиите бяха болезнени, но икономиката работеше. Въпросът сега е какво приземяване предпочита Гърция: това на икономиите с еврото или на фалита с драхмата, посочва "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Гърците са склонни да останат в еврозоната дори при ново споразумение

Оставането на Гърция в еврозоната е изборът на повечето гърци и в случай на безизходица на преговорите на страната с нейните международни кредитори, и при наличие на ново споразумение с тях. Това показва университетско проучване за телевизия Скай, цитирано от гръцкия в. "Катимерини".

На въпрос какво избират - оставане на Гърция в еврозоната или връщане на страната към драхмата, 66,5 на сто от гърците се изказват за оставане във влаутния съюз, а 27 на сто избират завръщане на страната към драхмата.

Това съотношение обаче е променено, когато оставането в еврозната може да бъде съпроводено от прилагане на нов меморандум с рестрикции. В този случай 55,5 на сто се застъпват за оставане във валутния съюз, докато 35 на сто избират завръщане на страната към драхмата, но с независима финансова политика.

В първия вариант на въпроса, тоест евро или драхма, 53,5 на сто от избирателите на партията СИРИЗА искат еврото, докато за останалите партии тези проценти в подкрепа на еврото са следните: 92,5 на сто от избирателите на Нова демокрация, 100 на сто от гласоподавателите на "Потами" и на ПАСОК, 36,5 на сто от тези на "Независими гърци" и 27,5 на сто от избирателите на комунистическата партия. Напълно разединени са избирателите на "Златна зора".

Гърците обаче са разочаровани в оценките си за досегашните постижения на кабинета. За справяне с безработицата те дават оценка 3,8 от 10 за правителството на премиера Алексис Ципрас. Социалната му политика е оценена на 2,8, приносът му за развитие на бизнеса е получил 2,8, а усилията за намаляване на скъпотията са с оценка 3,3.

Въпреки това, 56,5 на сто от запитаните са убедени, че ако на власт бе предишното правителство на бившия премиер Андонис Самарас нещата са щели да бъдат още по-лоши във всички сектори.