Дават Щонов на прокурор заради незаконна концесия на Каолин

Министърът на икономиката и енергетиката в служебното правителство Васил Щонов е нарушил разпореждане на 5-членен състав на Върховния административен съд, което постановява забраняване на добив на кварц-каолинова суровина от находище Балабана, Слистренско. Носител на разрешението за добив е заводът "Каолин", който премина от орбитата на контролираното от бизнесмена Иво Прокопиев дружество Алфа Финанс в ръцете на германската фирма Кварцверке.

На 7 март тази година обаче петчленен състав на ВАС отменя издадената през 2010 г. концесия за добив, като на 16 юни със заповед на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев издава заповед за заличаване на търговско откритие за индустриални минерали - кварц-каолинова суровина.

На 8 октомври тази година обаче министър Щонов отменя заповедта на Стойнев за търговско откритие и по този начин на практика отменя решението на Върховния административен съд.

Това заяви лидерът на политическа партия ПК "Екогласност" Емил Георгиев. Той посочи, че отменянето на заповедта на Драгомир Стойнев и несъобразяването с решението на съда е следствие на натиск от страна на посланика на Германия у нас Матиас Хьопфнер. Георгиев показа коренспонденция между Хьопфнер и нашето Министерство на икономиката и енергетиката, в което германският посланик посочва, че случаят се следи отблизо от чуждестранните инвеститори и това може да повлияе на инвестиционния климат у нас.

Съгласно гореизложеното Георгиев заяви, че е подаден сигнал в прокуратурата срещу длъжностните лица в министерството, сред които е и Щонов, за неизпълнение на съдебно разрешение. Това според лидера на Екогласност може да коства на някой до 3 години затвор и 5 хил. лв. глоба.

Друг проблем, според Георгиев е, че Щонов, отменяйки заповедта на Драгомир Стойнев, се е подписал на латиница. Лидерът на Екогласност" посочи, че всеки може да се подписва по какъвто намери начин, но когато е представител на българската държаво то той трябва да положи подписа си на кирилица.

ПК "Екогласност" зави, че неслучайно находището в Балабана е концентрирало толкова вниманието на инвеститорите. По думите на Георгиев там има залежи на кварц и каолин, оценени по настоящите пазарни цени за 1.8 млрд. долара. В момента планираният годишен добив от това находище е за 350 хил. тона материал, чиято стойност е около 15 млн. долара. В замяна на това постъпленията в бюджета се равняват на едва 280 хил. лева.

"Това е и повод ние да поискаме минималното концесионно възнаграждение да бъде в размер на 30% от приходите от добитите суровини, независимо дали става въпрос за кварц, злато или дргуи подземни изкопаеми", каза още Георгиев.