Видна протестърка назначена за директор от кабинета

Сн. Калин Серапионов

Сигурно на мнозина е направило впечатление колко дизайнерски направени бяха плакатите на протестите до съвсем неотдавна. Има си причина. С тяхната направа се занимаваха десетината души, представящи се кой знае защо за Институт за съвременно изкуство, смучещ яко какво ли не финансиране и гравитиращи около кръга Капитал (посредством Асен Асенов от Асеновград).
Внезапно обаче плакатите се „развалиха”. А то е защото шефката на „Института” Яра Бубнова прие отговорен държавен пост от правителството. Тя стана директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство и на бъдещия т.нар. Български Лувър.
Странна работа, като се имат предвид заклинанията на нейния Приятел – художника Лъчезар Бояджиев. Ето какво пише любимият човек на Яра на 10 септември и го е публикувал на вниманието на обществото във Фейсбук (запазваме правописа, граматиката и изящната словесност на интелектуалеца непокътнати): „тоз който приеме назначение на държавна служба от туй правителство, ...да не разчита твърде на симпатии, помощ и съдействие. Реваншизъм = Mon Amour...става дума за НХГ, Луврето, НГЧИ, САМСИ-то и други синекури...знам назначенията за поне 3 от тези поста...за 2 от тях ми е все тая”.
Дали видният протестър е имал предвид двата поста, които преди броени седмици след пророчеството му пое лично неговата Приятелка с име като на недорасла коза (б.р. яре), не е известно. Двойният стандарт обаче е на лице, след като Яра стана номенклатура на кабинета. Особено, като се има предвид, че предводител на десетината насядали пред парламента онзи ден преподаватели се оказа третият любим човек в същата група проф. Кьосев.
„Понеже за много хора явно все още стои въпросът, морално и правилно ли е било Яра Бубнова "с радост" да приеме да стане директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство, мисля, че всеки, който го прочете, може да си направи изводите сам, коментира в мрежата известният майстор на съвременното изкуство Петко Дурмана – Без значение дали ще ги наричаме "куфари", "тарикати", "далавераджии" или по друг начин, в България има страшно много хора, които променят позициите (и дори ценностите) си според ситуацията. Това е точно обратното на принципност и е един от основните фактори, които предопределят посредствеността на обществения живот в България. Повече от ясно е, че хора като Орешарски, Станишев, Местан и Сидеров са такива.

Пиша тази статия заради един друг очевиден подобен случай. Става дума за назначаването на Ярослава Бубнова като временен директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Яра Бубнова е съосновател и директор на противоречивия Институт за съвременно изкуство, а в моя пример участва и един друг от съоснователите му - Лъчезар Бояджиев. Всъщност именно те двамата са в същината на противоречивостта на въпросния институт, членовете на който са изчерпателно изброени в похвална статия на в.24 часа като играещи активна роля в антиправителствените протести. Толерантността изисква да допуснем, че има смислено обяснение, но то не е споделено с обществото. Откровено казано аз не вярвам. По-скоро тази история ме кара да се усъмня доколко ролята на тези културни дейци в протестите е била автентична. И това още веднъж показва защо българското общество боксува в отхвърлянето на пипалата на пост-съветския тоталитаризъм. Защото имаме прекалено много Куфари сред обществения (не само политически) "елит".