Втори съд напердаши Пощенска

Софийският районен съд прогласи за нищожни клаузи от договорите за кредит на Юробанк (Пощенска банка), съгласно които банката едностранно и без възможност за договаряне с клиента може да промени лихвените проценти по кредитите след сключването на договора и да задължи ответната страна да ги плаща.

Юробанк България (Пощенска банка) ще обжалва решението на Софийския районен съд от 6 август, съобщи Илияна Захариева от отдел “Корпоративни комуникации” в отговор на запитване на OFFNews.

Решението е взето е на 6 август 2013 г. Една от отменените клаузи е чл. 3, ал. 5 от договора за кредит. Според нея “промените в действащия базов лихвен процент не подлежат на договаряне и стават незабавно задължителни за страните”. Преди по-малко от месец Русенският районен съд също прогласи за нищожна клаузата в чл. 3, ал. 5 от договорите за кредит на Пощенска. Банката обжалва това решение.

С решението си от август СРС прогласява за нищожни:

чл. 3, ал. 1 от договора, в която се сочи задължение за плащане на годишна лихва в размер, определен съобразно базовия лихвен процент на Юробанк България АД, валиден за съответния период на начисляване на лихвата;

чл. 3, ал. 5 от договора в частта, в която се сочи, че промените в действащия базов лихвен процент не подлежат на договаряне и стават незабавно задължителни за страните;

чл. 6, ал. 3 от договора в частта, в която се сочи, че при промяна на базовия лихвен процент на “Юробанк” АС за жилищни кредити през време на действието на договора, размерът на погасителната вноска се променя автоматично в съответствие с промяната;

клаузата на чл. 12 от договора в частта, сочеща право на “Юробанк България” АД през време на действието на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, които влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.

Съдът осъжда Пощенска банка да плати 7294,14 евро надвзета лихва плюс направените разходи по делото в размер на 3063,62 лева.

Конкретният казус се отнася до договор за ипотечен кредит в размер на 85 000 евро, сключен през 2007 година. След сключването договореният лихвен процент е завишаван няколко пъти, без да се даде възможност за коментар на клиентите, нито за прекратяване на договора заради сериозното завишаване на лихвения процент. (В същото време един от компонентите при определянето на лихвата – индексът Юрибор - е намалявал през целия период, посочват от съда). Кредитополучателите не са получили достъп до методиката на изчисляване на Базовия лихвен процент.

Банката оспорва иска с мотив, че клаузите са били индивидуално договорени (следователно не може да се приложи Законът за защита на потребителя и да бъде обявена нищожност на клаузата за едностранното увеличаване на лихвения процент заради неравноправност), че клиентът е бил запознат с методологията на банката на определяне на Базовия лихвен процент при сключването на договора, че договорът предвижда възможност за отказване от него и тази възможност била предсрочното погасяване на заема.

Свидетелски показания, приети от съда, показват, че банката не е дала достъп до каквато и да е било информация, включително по методиката на изчисляване на лихвения процент, а и не е допуснала тълкуване и договаряне по формулировката на клаузите. Г-жа Микова – семеен приятел на ищците, присъствал на разговорите с представители на банката преди сключването на договора, твърди, че представляващата ищците в преговорите с банката адвокат В. Иванова няколко пъти се е опитала да договори промени в проекта на договора, включително и в клаузите, даваща право на банката едностранно да променя лихвата, да манипулира таксите и прочие. Отговорът (получен от управител на клон на банката) бил, че “лихвеният процент се определя по сложна формула, с която самите служители на такова ниво в банката не са наясно, защото това е от компетенциите на ръководството, и затова не могат да им дадат разяснения”. След продължителните опити за преговори ищците сключили договора, “притиснати от времето”.

“При подлагане на разпит от адвоката на ищците, свидетелката на банката и неин служител Танчева (експерт по жилищно кредитиране към Пощенска банка) изяснява, че друго твърдение на банката – че клаузите са индивидуално договорени, не е вярно. Тя признава, че договорите за кредит на ищците са били подготвени предварително, а последствие банката признава, че твърденията на свидетелката Танчева за наличие на процедура за договаряне на клаузи с проектокредитополучатели в писмен вид чрез молби са неверни, и такава процедура няма. Всички тези факти доказват, че такова договаряне според Закона за защита на потребителите не представлява индивидуално договаряне.”

Съдът приема, че клаузата, даваща право на банката едностранно да увеличава лихвения процент без право на предоговаряне е неравноправна, вземайки предвид и протокол от Комисията за защита на потребителите, според който общите условия на банката за кредити на физически лица съдържат неравноправни клаузи в частта “за едностранна промяна на параметри при промяна на пазарни условия”, в клаузата, даваща право при “промяна на БЛП при ипотечни кредити размерът на ипотечната вноска се променя едностранно от банката”, както и “промяна на БЛП се приема при съществени промени в пазарните условия”.

Съдът е категоричен, че предсрочното погасяване не е възможност за прекратяване на договора заради несъгласие с променените от банката условия, както и че това няма никакво отношение към лихвения процент по кредита.