176 години от рождението на Васил Левски

Васил Иванов Кунчев, прочут като Дякона, Апостола и Левски, се ражда на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова.

През 1845 започва образованието си в килийното училище в родния си град. Година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години Васил остава без баща. Неговият вуйчо Василий Караиванов започва да се грижи за него и младият Васил става негов послушник. В периода 1852-1854 г. живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене.

След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Левски го последва и завършва II клас на Старозагорското класно училище. Поради отличния успех на младежа вуйчо му обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия. Това така и не се случва. През 1856-1857 г. учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а на следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий, главно заради обещаното обучение в Русия. През 1858 г. е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата "Света Богородица” в Карлово.

Но какво е накарало този млад българин да се захване с революционното дело? Тук идва ролята на друг голям български революционер – Георги Сава Раковски, който по това време разгръща мощна пропагандна дейност, оказваща силно влияние върху българската младеж.

През 1861 г. вследствие на икономическа криза в империята и стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настъпило раздвижване. Калоферецът Стоил Попов и Левски полагали едни от първите усилия да повдигнат народа на борба. Естествено българското общество по онова време било крайно неподготвено за бунт и първият революционен напън на Левски бил неуспешен.

Апостолът не се отказва и на 3 март 1862 г. Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия, организирана от Раковски. Според легендата, по време на военни упражнения той направил "левски скок” и получил своя прякор. Освен прякора си обаче Левски получил и контакти с българската революционна интелигенция, а и първият си боен опит, като се сражава храбро с турските части.

След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 за кратко е в Румъния. Лятото, завръщайки се в България, е затворен в Пловдив за няколко месеца поради участието в легията. След застъпничество на видни българи е освободен. През зимата на същата 1863 за кратко посещава класното училище на Йоаким Груев. Тук е хубаво да се отбележи, че любознателността е основна черта в характера на Левски, но разочарованието от празните обещания на вуйчо му го отдалечава от науката и го насочва към революционните идеи.

Левски е бил идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Церемонията за отбелязване 176 години от рождението на Дякона с начален час 11.00 часа се състоя пред бюст-паметника на Апостола в Алеята на възрожденците в Борисовата градина.