За лъженауката на универсалния специалист "професор" Рангел Гюров

Поради своя характер, предопределен от сложността на изучаваните процеси и явления и необходимостта от задълбочена специална подготовка на изследователите, научните изследвания и техните резултати най-често не са съвсем достъпни за широката публика. Прието е новите научни резултати първо да се публикуват в специализирани научни издания, където се подлагат на задълбочено обсъждане и научна критика и едва след това са обект на популяризация. Научните изследвания не са самоцел на учените, а имат огромно значение за развитие на човешкото общество и следователно все повече са обект на широк обществен интерес и обсъждане. За да станат достатъчно разбираеми за всички, е необходима умела популяризация. Между учените и обществото съществува неписан договор на доверието.

Очевидно общественият, а оттам и медийният интерес и чувствителност към научните резултати се изострят, когато тези резултати се свързват, оправдано или не, с решаване на важни за обществото проблеми, при което се очаква съществена помощ от учените. Това пък дава възможност на псевдоучени да предизвикват гръмка медийна шумотевица, от която се стремят да получават известност и материални дивиденти.

Такъв е случаят с вече известния у нас чрез медиите "професор" Рангел Гюров. Той ни бомбардира непрестанно със сензационни "открития" и прогнози, при това в най-различни области на науката - геологията и полезните изкопаеми, геофизиката и сеизмологията, археологията, хидрогеологията, климатологията, океанологията и пр. Както учените, така и широката общественост биха искали да знаят кой всъщност е този "професор", каква е неговата специалност, какви са реалните му научни постижения, публикувани от сериозни научни списания, и кои от неговите резултати са намерили полезно приложение в практиката.

Преди да изясним този въпрос, ще отбележим, че кавичките при думата професор в заглавието не са случайни. Както е известно, научните звания (доцент, професор, старши научен сътрудник) у нас се придобиват в съответствие със Закона за научните степени и научните звания, при спазване на определените от закона изисквания и процедури, като научното звание се присъжда от Висшата атестационна комисия (ВАК). Лесно е да се установи, че на г-н Р. Гюров не е присъждано от ВАК нито едно от изброените по-горе научни звания, така че неговото титулуване просто не отговаря на българския закон. Между другото, той съвсем не е единственият такъв "професор" у нас.

И така, кой е Рангел Гюров? Завършил е Висшия минно-геоложки институт (днес МГУ "Св.Иван Рилски"), специалност "Хидрогеология и инженерна геология". Защитил е кандидатска дисертация по инженерна геология (сега - приравнена към образователна и научна степен "доктор"). Дотук - добре. След това се отклонява от поетия път в науката и става помощник-ректор по административната част на МГУ. Подробностите за работата му на този пост ще пропуснем и ще отбележим само, че през 1988 г. е уволнен дисциплинарно от университета. Впоследствие работи известно време в строителна организация в София, а по-късно заминава на работа в Ангола. След продължителен престой в африканската страна Рангел Гюров се завръща в България и постъпва в наскоро създадения Нов български университет (НБУ). Тук всъщност звездата на "професор" Рангел Гюров изгрява стремително. Заема бързо някои отговорни административни постове в университета (зам.-ректор, ръководител на департамент), като заедно с това се впуска в активна и многопосочна "научна" дейност. Особеното е, че тази му "научна" дейност намира място изключително в медийното пространство, но не и в сериозните научни издания и на научни форуми. Обявените чрез медиите негови резултати не са публикувани в международно или българско научно списание, така че научната общност може само да гадае за същността и доказателствата на неговите сензационни "открития" и прогнози. Тук виждаме един типичен за псевдонауката похват: чрез медиите се пропагандират гръмки открития, чиято същност не е публикувана и следователно не може да бъде оборена. Съвсем накратко ще споменем за някои от тези "научни открития" и "прогнози".

- България е изключително богата на диаманти, но няма кой да ги види. С други думи, българските геолози за сто години са проспали това изключително богатство, така че е време "професорът" да им отвори очите. Опитът на доц. Кр. Колчева чрез пресата да обясни на Р. Гюров, че геоложките условия у нас са твърде различни от тези в Южна Африка и няма условия за образуване на такива диамантени находища, за каквито той говори, не обезкуражава нашия откривател. Не след дълго той оповестява ново откритие: Странджа е пълна с рубини и сапфири. "Професорът" е решил да ни направи богати и това си е! Не можем да се отървем от забогатяването!

- Земята е куха. Цял семинар на тази тема е проведен в НБУ през 2003 г. (под ръководството на Р. Гюров и Ив. Маразов). На него са разгледани "митологичните и научните аспекти" на този проблем. Никъде не са публикувани геофизичните доказателства за тази сензационна "хипотеза", както и никъде авторът не е оборил съществуващите данни за строежа на Земята. (И само като шега: след като Р. Гюров се позовава на митологичните аргументи, нека му напомним, че именно от древността се знае, че Земята е плоска, така че въпросът дали тя е куха не би трябвало да го занимава.)

- Очакват ни катастрофални климатични и други природни катаклизми, защото Земята е променила положението на оста си и наклона на орбитата си. Многобройните геофизици, астрономи, геотектоници и климатолози, занимаващи се с глобалните проблеми, очевидно не си разбират от работата и се налага "професор" Гюров да им обясни как стоят нещата! Всъщност на науката отдавна е известно, че върху климата оказват влияние множество фактори, в т.ч. орбитални и астрономични, сред които е и променящият се наклон на земната ос, прецесията (изпреварване на равноденствието) и формата на земната орбита. Съществува и забележителна теория на сръбския математик и метеоролог Милутин Миланкович, разработена в началото на миналия век, която обяснява цикличните промени на климата.

- Широко известната в геологията теория за движение на тектонските плочи се е оказала невярна. "Професор" Гюров е разработил (съвместно със ст.н.с. Б. Рангелов) нова теория, наречена "тирбушон". Защо световно приетата теория за плочите, потвърдена многократно при анализа на глобалните сеизмотектонски събития, не е вярна, това "професорът" не ни обяснява - просто така се "оказало" (!?). "Теорията на тирбушона" не е публикувана в нито едно научно списание, нейните аргументи са неизвестни на научната общност, следователно не се поддава и на обсъждане и критика.

Науката не може да се развива без нови хипотези и теории. Ние бихме се радвали български учен да създаде наистина голяма теория. Но Р. Гюров е твърде далеч от това, защото за да създадеш теория, се изискват много знания, опит и дълбока мисъл, а не медийни пукотевици.

Както вече бдителни журналисти отбелязаха, "професор" Гюров показва изключителен интерес към такива области на знанието, които са свързани с природните бедствия и минимизирането на техните катастрофални последствия. За тези приложни области на научните изследвания по принцип се отделят най-много средства (те са и сред приоритетите на научните програми на Европейския съюз) и тук саморекламата може очевидно да донесе материални дивиденти.

Ето някои от прогнозите на дуета Гюров - Рангелов.

- До 30 години в София (след средата на 2006 г. в България) се очаква катастрофално земетресение с 50 000 жертви.

Това, че София и почти цяла България са в земетръсен район с достатъчно високо ниво на земетръсната опасност, отдавна е установено от нашите сеизмолози и е добре известно на обществеността. Затова 98% от територията на страната се обезпечава за въздействия от 7-а до 9-а степен по скалата МШК според Нормите от 1987 г., а районът на столицата - за 9-а степен.

Досега в света не съществуват общоприети и издържани методи за същинско прогнозиране на земетресенията, водещи до едновременно и еднозначно указване на мястото, силата и времето на бъдещо земетресение. Но най-съществената част от прогнозната задача - определяне на мястото и силата на бъдещите земетресения и въздействията от тях, се решава еднозначно чрез методите на прогнозното сеизмично райониране и оценките на сеизмичния хазарт. Тази задача за територията на страната е решена успешно с прогнозното райониране от 1979 г., което се основава на огромна геотектонска, геофизична и сеизмологична информация. От казаното се разбира, че за съжаление науката не може да предсказва времепроявата на бъдещи силни земетресения, но може да прогнозира мястото и силата на въздействията, за да се проектира и строи съобразно земетръсните условия, т.е. да прави бедствията по-безопасни за хората.

- Можем да очакваме в скоро време цунами да връхлетят Черноморския ни бряг.

И това "прогнозно откритие" за 10-метрови вълни цунами не е подкрепено с научни аргументи. Цунамните вълни са резултат от силни земетресения на морското дъно, по-скоро в плитката шелфова зона, но за да се предскажат, трябва да се предскаже самото земетресение. По принцип в Черно море, както във всеки воден басейн с установена земетръсна активност, при силни земетресения могат да възникнат цунамни вълни. Такъв е случаят с около 4-метрова цунамна вълна във Варненския залив през VI век. Силата на земетресенията, придънният релеф, размерите на акваторията на Черно море и други фактори не благоприятстват генериране на унищожителни цунами, подобни на тези в Индийския океан. (Моментът обаче да се хвърли медийната "бомба" е много подходящ и не трябва да се пропуска - знаем какво се случи в Тайланд и Индонезия.)

- Друга сензация (в-к "Труд", 7.09.2005) носи стряскащото заглавие "Подземни води напират към метрото". Едно добре познато природно явление (появата на временни извори в периодите на обилни валежи и тяхното изчезване през сухия период - нещо обичайно, особено в карстовите терени) тук се поднася като истинска сензация и нещо невиждано. По-същественото обаче е друго - покачването на нивото на подземните води от валежите застрашава софийското метро! Последното в най-скоро време може да бъде скъсано и разрушено от напора на водите! Това е невъзможно, ще каже всеки, който познава хидрогеоложките условия на Софийското поле, както и начините на оразмеряване и строителство на метрополитена. Напразно инж. Ст. Братоев (в малко каре, поместено в левия долен ъгъл на същата страница) отхвърля несъстоятелните прогнози на Р. Гюров. Едва ли някой е забелязал думите на инж. Братоев, след като сантиметри по-отгоре с огромен шрифт и в червен цвят се е проснало застрашителното заглавие на материала, до което, разбира се, виждаме и внушителната фигура на "професор" Гюров с поглед и показалец, отправени към небето, сочещи откъде идва опасността (може пък някой и да не знае откъде падат дъждовете!). Трагикомичното в случая е това, че тези писания, за разлика от останалите, са всъщност от професионалната област на Рангел Гюров. Ако по тези въпроси той пише с такава некомпетентност, то какво може да се очаква от изявите му в други научни области, толкова отдалечени от професионалната му квалификация.

- Истински апотеоз на "вестникарската наука" на "професор" Р. Гюров са неговите възгледи (на цели две страници във в-к "Стандарт", 29.10.2005) за основните глобални климатични, геодинамични и астрофизични изменения и заплахи, които ни очакват. От позицията на футуролог той ни дава ред конкретни препоръки: как да променим сезона за засяване на селскостопанските култури, как да изменим времето и мястото за отдих и туризъм, как и какви къщи да си строим и пр. - все полезни съвети, които би трябвало да вземем предвид и да претворим в дела (!).

Разбира се, изучаването на природните рискове и опасности, както и на силните катастрофични явления, е изключително важно, но затова са необходими реални знания, а не лъженаучни "теории", които имат една-единствена цел: чрез сензация да се направи популярен даден автор. А когато това е свързано и с цел за материално облагодетелстване, то това вече заприличва май на шарлатанство. Повечето хора се страхуват от природните катаклизми, но обичат да им се говори за предстоящи катастрофи. При тази масова психоза лъжеучени се правят на медийни герои и експлоатират чисто човешкия респект от силата на природата.

В публикуваните материали медиите вече отбелязаха и един от главните мотиви за "научната" активност на Р. Гюров (извън евтината популярност, която също можем да причислим към мотивите му). Той ни съобщава, че разполага с "екип от специалисти" (пази Боже, ако и те са като него!), с които е готов да спаси столицата от очаквания катастрофален земетръс, стига да му отпуснат скромната сума от 500 000 евро (!). Срещу същата по размер сума (500 000 евро - ни повече, ни по-малко) той е готов да спаси и столичния метрополитен от подземните води. Малко по-евтино ще ни излезе спасението от цунами - за да ни избави от това природно бедствие, "професор" Гюров би се задоволил и с 200 000 евро. Ако пък му предложат още някоя и друга подобна сума, току-виж ни затрупал с диаманти и рубини.

Българската наука страда, както и цялото ни общество, от хронически недостиг на средства. Обществото разбира необходимостта от научни изследвания, и то особено в ключови области на науката, които осигуряват сегашния и бъдещия икономически растеж; които помагат за минимизиране на природните рискове, за запазването на българското природно, историческо и културно богатство и т.н. Отпусканите от държавата оскъдни (по европейските норми и стандарти) средства се разпределят от Министерството на науката и образованието, Българската академия на науките и университетите по най-пестелив начин с оглед на формулираните национални научни приоритети.

На този фон за съжаление се открояват и някои ловки "учени", които се приспособяват към естествените медийни правила за търсене на горещата новина (сензацията) и безскрупулно злепоставят истинската наука, за да извлекат дивиденти за своята лъженаука и за социалния си статус. Надяваме се, че журналистическата колегия ще обърне повече внимание на реалните проблеми на българската наука и ще устоява на изкушението да дава трибуна за сензациите, "откритията" и прогнозите на съмнителни "учени" от типа на "професор" Р. Гюров.

Имаме опасението, че и в бъдеще въпросният "професор" ще продължи да ни поднася своите "оригинални открития и прогнози", защото знаем от народната мъдрост, че "луд умора няма". Ще напомним обаче и казаното от народа за "лудия и зелника"!

акад. Тодор Николов, Географски и-т на БАН, геолог

акад. Людмил Христосков, Геофизичен и-т на БАН, геофизик

чл.-кор. Димитър Йорданов, Геофизичен и-т на БАН, метеоролог

чл.-кор. Илия Бручев, Геологически и-т на БАН, инженер-геолог

чл.-кор. Иван Загорчев, Геологически и-т на БАН, геолог

чл.-кор. Христо Дабовски, Геологически и-т на БАН, геолог

чл.-кор. Васил Андреев, НИМХ на БАН, метеоролог

проф. дгн Михаил Гълъбов, МГУ "Св.Ив.Рилски", хидрогеолог

проф. дгн Тодор Маринов, МГУ "Св.Ив.Рилски", геолог

проф. дгн Петко Попов, МГУ "Св.Ив.Рилски", геолог

проф. дфн Петър Ставрев, МГУ "Св.Ив.Рилски", геофизик

проф. дгн Божидар Маврудчиев, СУ "Кл.Охридски", геолог

ст.н.с. I ст. дфн Димитър Сираков, НИМХ на БАН, метеоролог

ст.н.I ст. дгн Димчо Евстатиев, Геологически и-т на БАН, инженер-геолог

Б.а. Авторският списък е силно редуциран. Включването на всички желаещи да се присъединят към него вероятно би направило този списък по-дълъг от самата статия.