Любомир Дацов: Правителството изяде около 6.5-7 милиарда лева

Любомир Дацов е заместник-министър на финансите по бюджета през 2001-2009 г., когато хазната имаше милиардни излишъци, а държавата бележеше най-висок растеж и инвестиции в ЕС. В момента е общински съветник в София.

Господин Дацов, още миналата година по това време 19' алармира за тревожното стопяване на резерва на държавата, когато през януари и февруари той падна рязко доста под тогава установената долна граница от 6 млрд.лв. Тази година нещата се повтарят, но вече на съвсем ниска кота, и Вие първи заговорихте за фалит на правителството, заради изгребването на фискалния резерв до около милиард свободно разполагаеми лева. Как се стигна до това положение? От каква точно точка тръгнахме - няма как да не знаете като зам.-министър на финансите в края на юли 2009 г., когато процесът на стопяване започна?

Управлението на държавата е като всяка друга работа, трябва да имаш капацитет, визия, да обичаш нещата, които правиш. Това е като с ръцете на един шлосер. Ако целите са наранени, няма как да кажеш, че той не се бори с професията си, че е добър. Същото нещо е с управлението на държавата, избрахме си едни хора, за които собственото его и меркантилността са на първо място. От тази гледна точка, напълно естествено е това което се случва. Въпросът за състоянието на бюджета, е въпрос за цялостното управление на държавата. Просто бюджетът е събирателната точка на всички процеси. Идва един момент, в който нещата излизат на повърхността. В икономиката има така наречените „лагове”, т.е. като направиш нещо, има нужда от време, за да видиш ефекта от това действие. Горе долу на третата година се виждат резултатите от вземането на така наречените структурни решения, това включва правенето на реформи или пък нищо неправенето също. Просто сега изтича ефектът на инерцията на икономиката и от решенията на предишното правителство. Което означава, че сега взетите решения ще определят в голяма степен развитието на държавата поне до 2015г, а някои доста по - дългосрочно. Защо се стигна дотук, без това е дъното, е много комплексен въпрос. Икономическата криза има съществено влияние, но като махнеш влиянието й, виждаш значително влошаване ефективността на управлението. Икономиката остана на заден план, просто нямаше една нормална идея, която да бъде реализирана, нарасна неимоверно контрабандата и корупцията, влошиха се условията за правене на бизнес. Ефектът от това е липса на инвестиции, било чуждестранни или национални, висока безработица и т.н. Изобщо имам чувството, че влязохме в една много лоша спирала. На този фон наличието на бюджетни дефицити, не е много учудващо. Макар че нямаше икономическа причина през 2011 г. да имаме изобщо дефицит. Тези дефицити доведоха до нуждата от нов дълг. И тук вече беше въпрос на решение на правителството как да финансира този дефицит. Реално правителството изяде около 6.5-7 милиарда лева в повече от това, което събираше. Около 2 млрд.лв. от тях са нов дълг и около 4.5 - 5 млрд.лв. от така наречения фискален резерв. Навярно си спомняте, че предишното правителство остави около 8.5 млрд.лв. в брой на сегашното. Проблемът е, че политиката на вземане на ресурс само от вътрешния пазар има няколко негативни страни. За да задвижиш икономиката, ти трябва свеж външен ресурс. Няма как като барон Мюнхаузен сам да го създадеш. И след това още веднъж вредиш на малкия и средния бизнес, защото излизаш на пазара и банките естествено предпочитат да работят с държавата, а не да дават кредити на бизнеса. С една дума, според мен има натрупване на грешни решения прекалено дълго във времето.

Защо според Вас, когато сумата на резерва в петък, 17 февруари, беше 3,4 милиарда в баланса на БНБ (с включен Сребърен фонд от 1,8 млрд., фондове на Здравната каса и НОИ и фонд Козлодуй), шефката на бюджетната комисия на НС Менда Стоянова извади друго число - 3,8 милиарда?   

Извинявайте, но големите медии се правеха няколко дена, че няма такава новина, та какво остава за управляващите. Проблемът  е прекалено голям, за да не предизвика сериозен експертен дебат. Това, че засега не се случва и дребни скандали заместват важните въпроси за обществото, си е стил на управление. Но който се „шегува” с бюджета, рано или късно бюджетът почва да се „шегува” с него. И последният ни значим пример е от 1996-97 година. А иначе фискалният резерв в седмицата между 5-10 февруари устойчиво е бил на нивата около 3.1-3.3 млрд.лв. Но дори това, че следващата седмица се е повишил до 3.8 млрд.лв., защото на 14-15-то число влизат приходите от ДДС, е пак проблем. Отклонението от записания праг в закона за държавния бюджет изобщо не е малко. Но тук големият въпрос е за управлението и как се допуска да се стигне до това. Изобщо не говорим, затова, че МФ сигурно е ползвало фондове, които не би трябвало да пипа.
 

Заплашен ли е бордът, а следователно и левът от всичко това, на което ставаме неволни свидетели? Затова ли казвате, че стопяването на резерва директно качва лихвите по заемите на хората?

  
 
Не, бордът не е заплашен, но е добре да се има предвид, че фискалният резерв е част от валутния борд. Свиването или разширяването му, водят като ефект и влияят върху лихвите. Правят ресурса за банките по-скъп и по рисков, от там и лихвите за потребителите по-високи. Но върху лихвите влияят множество фактори. 

 
Защо се получава занижената събираемост, за която и Вие, и Пламен Орешарски говорите открай време? Вярно ли е, че става въпрос за 2,6 млрд. по-малко приходи през 2010 г. спрямо ултра кризисната 2009 г. и минус 1,8 млрд. през миналата година? Къде се "губят" тези пари според Вас? 

Защо се получава занижена събираемост е въпрос към управляващите. Има различни оценки, в зависимост от това какъв математически модел се използва. За 2010 г. оценките за липсващи приходи бяха от 2 млрд.лв. до 2.8 млрд.лв. Но оценката на повечето експерти беше за около 2.5-2.6 млрд.лв. Отговорът основно е в скока на контрабандата. И това не са мои оценки, а на експерти, наблюдаващи сектора. Големите цигарени производители публикуваха изследвания, че делът на контрабандните цигари се е повишил над 40% от пазара, в сравнение с 8-10 % през 2008 г. Като включите горивата, алкохола и източването на ДДС, проблемът става огромен. Факт е, че има подобрение през 2011г., но то е далече от нормалното и от това което би било, ако системата работеше като през 2008 г. Къде отиват парите? Мога само да предполагам, но такива неща в такива размери не стават без „чадър” отгоре. Пък и на последните избори излязоха много въпросителни!

Какво бихте направили Вие, ако бяхте Симеон Дянков за един ден, за да спрете течовете и да започне отново да се пълни хазната?

Т.е. ако бях министър на финансите, какво бих направил? За един ден в бюджета нищо не се прави. Трябват много усилия, труд и време за да се промени системата за добро. Лошото е, че много бързо се съсипват вече създадени или започнати неща. Мисля, че основното ни различие е, че аз винаги съм разглеждал бюджета като инструмент за постигане на икономически цели. Какво трябва да се направи, за да се постигне по - висок растеж, да се намали безработицата, да има хляб за хората. Политиката за бюджета в момента ми се струва, че не е такава.
 

Винаги, когато някой експерт от НДСВ говори по финансови теми, насреща му се вади сделката с дълга, направена от Милен Велчев. Като негов заместник-министър можете ли веднъж завинаги да обясните накратко какво се случи тогава, какво спечелихме и какво загубихме?

 
В България има 3-4 експерти, които разбират от тези работи, но много хора дават акъл. Самият аз не съм експерт по дълг и избягвам да коментирам детайли. Но ефектът на тази сделка е, че от 75% от БВП, нивото на дълга след 2 години стигна до под 40 % от БВП. Това позволи и следващото правителство да намали дълга до 14 % от БВП и да създаде резерв от 8.5 млрд.лв. Навсякъде по света ръкопляскат, ако успеят намалят дълга си с един процент,  а ние си измисляме фантасмагории. Икономиката е скачени съдове - ако не се беше се случило това, сега щяхме да бъдем в ситуацията близка до Гърция. Да оставим, че трябваше да платим през 2010-11 г. над 1 млрд. долара в повече от това което ни предстои през 2013 г. Това правителство е създало за последните две години над 2 млрд.лв. допълнителен нов дълг. Какво да кажем за това, ако трябва да спекулираме и да се правим на популисти?

От есента сте общински съветник в София, което е нова позиция за Вас. Как коментирате това, което се разиграва в СОС?
 

За мен това е част от предизвикателството за завръщането на доверието в НДСВ, в политиката, която предлагаме. Иначе ситуацията в СОС е много интересна. От една страна, мнозинството от ГЕРБ не обича да се припомня от колко години управлява София. От друга страна, новият екип на г-жа Фандъкова дава надежда за промени, прави добро впечатление. За мен е важно общината, СОС да работят рационално.  В това отношение има много какво да се направи. Спомням си, че преди години правихме оценка на ефективността на работа на общините. Тогава София, въпреки огромния си капацитет, беше по-скоро в средата на тази класация.  Аз работя във финансовата и в образователната комисия на СОС, ще се радвам нещата да вървят по - бързо към добро.

Според Вас отрязан ли беше Андрей Иванов с махането му от поста на председател на Общинския съвет или той все още е властелинът на софийските потайности чрез кукли на конци?

Практически всички важни решения се взимат в ГЕРБ, назначенията идват от там. Така че кои са властелините на пръстена е техен вътрешен въпрос. Макар че всички софиянци плащаме след това. 
 
Заедно с Владимир Каролев поставихте въпроса за ненужната Столична агенция по приватизация, оглавявана от близката до Иванов пиарка Валя Чилова. Какъв процент от собствеността в София е приватизирана и каква работа всъщност върши тази агенция, освен че храни чиновници в борда си? Колко наши пари харчи на година?

 
Всъщност дейността на тази агенция според мен е изчерпана. Тя неоправдава съществуването си. Същата работа би вършила една дирекция в самата община. Въпросът за броя и парите на борда е второстепенен, макар и дразнещ. По - важното е обемът на работата. След като няма решение какво да се прави с Топлофикация или с Общинска банка, то другото което е останало за приватизация е доста малко.

Какво трябва да стане, за да свърши любовта между ГЕРБ и българите?

 
Не знам. Но знам, че в живота винаги си плащаш за заблудите.

Кое смятате за най-голямото си лично постижение?

Много неща. Имам син и дъщеря. Нормална кариера. Направил съм неща, които ще останат. Ако щете реформата на бюджета, реформата на средното образование започна от МФ. Координацията и изграждането на системата на еврофондовете и т.н.

А коя е най-голямата Ви загуба?
 

Професионална? Стопираните реформи в МФ, нещата са много крехки и лесно се разрушават.

Какво значение имат парите за Вас?
 

Като при всеки нормален човек, без тях не може

Щастлив човек ли сте?
 

Чувствам се добре. Човек трябва да живее в мир със себе си.

В какво вярвате?
 

Вярвам в предопределености, но вярвам също така, че първо трябва да дадеш на живота, за да получиш от него. И това  е непрекъснат процес

Коя книга промени живота Ви?

Обичам Кисинджър. Но за съжаление чета повече професионална литература.

Коя мисъл винаги Ви кара да си казвате: "Продължавам напред"? 

При мен амбицията да създаваш, да оставиш нещо след себе си е много силна, това винаги ме е стимулирало да вървя напред.
 
Когато се озовете пред Бог, какво ще му кажете?

Не знам. Но смирението е важно според мен.