Сивият сектор смуче от хазната 10 млрд. годишно

Видян 1549 пъти | Коментари 0
Гласували 0

Между 50 и 70% е делът на сивата икономика според изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Данните от изследването бяха представени на кръгла маса, посветена на неформалната икономика, организирана от АИКБ с финансовата подкрепа на ОП Развитие на човешките ресурси и с участието на НСИ, информира money.bg.

Като цяло хората смятат, че 58 % от икономиката е в неформалния сектор. Според работодателите, участвали в изследването, делът на сивия сектор е повече от 42 на сто.

Председателят на асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев заяви, че над 10 млрд. лева годишно не влизат в хазната заради сивата икономика.

„Явлението е взело много сериозни размери. И както споделят с нас изследваните лица, това е необходимото социално зло, без което не може", обясни Емилия Ченгелова, ръководител на изследването. „Много от операторите в сивия сектор не биха били конкурентоспособни и не биха издържали на пазара, ако плащат всички данъци“, обобщи Васил Велев.

Според изследването на АИКБ шампиони по сива икономика са градовете Бургас, Плевен и Габрово. В София и Пловдив неформалният сектор е около 20 %.

„Сивата икономика ощетява всички ни“, каза Красимир Попов, заместник-министър на МТСП. Затова министерството подкрепяло четиригодишния проект на АИКБ. „Целта е да ограничим сивата икономика - има много фактори, които са извън нас, но ние трябва да свършим своята работа. И максимално да създадем атмосфера на нетолерантност към това явление", подчерта Красимир Попов.

Мотивите за участие в проекта на НСИ обяви председателят на института Мариана Коцева. Тя определи три подхода на измерване на сивата икономика. На първо място е колко милиарда не влизат в БВП. „Ние се осмелихме за първи път да кажем какви са числата, за да докажем каква е нашата роля", подчерта Коцева. Другите оценки се базират на социологически проучвания и на субективни оценки, които дават по-високи резултати на сивата икономика. Третата е иконометричните изследвания, които са сравнителни, а не само осреднени.