Д. Аврамов: Да решим домати ли ще произвеждаме или високи технологии

Вярвам на икономистите обикновено, в повечето случаи политиците и синдикатите са тези, които раздуват разходната част на държавните бюджети и накрая няма пари, заяви политологът Димитър Аврамов пред БГНЕС.

Така той отговори на въпрос как оценява бъдещото намаляване на фискалния резерв и увеличаването на бюджетния дефицит, договорен на тристранната комисия и различните мнения по този въпрос от страна на икономисти и политици. Струва ми се рискова ситуацията, в която в цяла Европа, в цялата еврозона се говори за оптимизиране на разходи, подчертавам за оптимизиране на разходи, не за орязване на разходи, каза Димитър Аврамов. По думите му фискалният резерв е гаранция за стабилността на икономиката, гаранция за това, че правителството е платежоспособно. Това е един рисков ход, аз няма да изкажа крайно становище дали този ход е изключително неправилен и дали ще има временни ползи за икономиката, заяви политологът. “Въпросът е достатъчно сериозен, за да не се спекулира с него, но ми се струва, че това е рисков ход предизвикан от две неща. Категорично наследството на предишното правителство е лошо. Категорично то доведе до трудната икономическа 2010 година и тази вина ще бъде консумирана поне още една-две години от партиите от тройната коалиция“, каза Аврамов. В същото време обаче, според него, икономическият екип на ГЕРБ тръгна изключително слабо през 2009 година, без никаква визия за това какво ще се случи в икономиката, без никаква реална представа за това какво е поело и в крайна сметка чак днес чуваме министърът на финансите да демонстрира самоувереност за това, че е овладял в представите си икономическата ситуация – разбрал какво управлява като активи, пасиви, каза Аврамов. “Струва ми се, че сегашното правителство пропусна доста през 2009, даваше много противоречиви сигнали в резултат на което се стигна до напълно закономерна ситуация, в която трябва да актуализираме бюджета. И все пак е по-добре, че това се случи“, заяви политологът.
“Всички у нас се надпреварват да коментират психологическото състояние на премиера Борисов и това, което той казва. И ако аз направя това, би било просто краткосрочна прогноза, която няма да помогне много. За това ще кажа няколко прости неща“, заяви Аврамов в отговор на въпрос дали може да се говори за скъсване на връзката между ГЕРБ и ДПС, както премиерът заяви в едно интервю. “Видим е политическият комфорт на икономическите лобита зад ДПС при днешното управление, въпреки всички закани. Веднага казвам, че това не означава непременно негативна оценка за правителството, защото радвам се, че живеем в страна, в която всяко следващо правителство не започва да се занимава с това да репресира политическите опоненти. В този момент отказът от политическа репресия срещу партиите от тройната коалиция е позитивен. В крайна сметка, този който трябва да каже дали ДПС, БСП, НДСВ чрез свои представители са вършили неща, които са незаконни се нарича прокуратура и в крайна сметка борбата с престъпността в тази й фаза е приоритет на съдебната власт. Разбира се имаме и МВР, която трябва да свърши определена работа в досъдебна фаза. Така, че тук мога да кажа, че не виждам политически мотив за раздор между ДПС, която е в опозиция и ГЕРБ, която е на власт. Още повече ако погледнете гласуванията на ДПС в Народното събрание, ще видите, че те въпреки привидно острото опозиционно поведение, всъщност са доста меки по отношение на управляващите. През миналата година, през новото Народно събрание, депутатите на ДПС имат най-малко зададени въпроси. Така, че дали той ще реши дали ще участва в изборите с тях, все пак си давам сметка, че каквато и да е личната му воля, той е начело на една партия, която е управляваща в политиката. Партиите са големи машини и той иска, не иска, ще трябва да се съобрази с партията си. Но разбира се, без волята на ДПС, получена с официална подкрепа или без официална, на който и да е кандидат за президент ще му е трудно. Не бих препоръчвал на ГЕРБ, ако ще издига кандидат-президент и искат той да успее, да си отрязват пътищата към ДПС. Това не е въпрос на ценности. Това не е въпрос на харесване или нехаресване на партиите, това е въпрос на политическа математика“, заяви политологът.
Медийна и капиталова концентрация има от години, каза той. Според него има една лоша тенденция в медийното пространство и това е конкуренцията за това кой ще обслужва повече властта, кой ще й бъде по-добър приятел, кой ще бъде по-сервилен. Това е много сериозна тенденция от последните осем години и тя се засилва още повече. Дали икономическата криза ще накара медиите да бъдат още по-сервилни към властта, дали ще ги направи по-зависими ще видим в края на годината, защото тази година ще бъде тежка за страната и вероятно за медиите, заяви Димитър Аврамов. Много е трудно да се дават предписания, но с удоволствие ще споделя какво си мисля за развитието на страната, каза той. “България влезе в Европейския съюз с туристическа походка. Ние като че ли не направихме публичен разговор било той в по-тесен или по-широк кръг в обществото, за това как България, с какви приоритети отива в ЕС. Това е изключително събитие за нас, но се оказа, че ние направихме огромна крачка и постигнахме едно от най-важните неща в последното столетие за България неподготвени. Ако трябва да използвам пример, отидохме по джапанки на официален прием. В крайна сметка ние не знаем, кои сектори на българската икономика трябва да бъдат конкурентни“, отбеляза Димитър Аврамов. Това е много важен анализ, който трябва да се прави в основните политически партии. Трябва да преценим на какво ще залагаме – на земеделие, на някакви традиционни отрасли или други, които сме развивали през последните 50 или 100 години, или трябва да развиваме високи технологии, да инвестираме в образование и изобщо в сектори на икономиката, които създават много висока добавена стойност, каза той. Суровини ли ще развиваме – тоест ще правим АЕЦ-ове и ще продаваме евтин ток на съседните страни или ще развиваме промишленост, която създава качествени скъпи неща, без значение откъде купуваме тока. Такава дискусия трябва да тече в политическия елит, според него. “Струва ми се, че световната криза от 2009 година, която някак си като че ли попреминава в Северна Америка, а в Европа тепърва заради лошо управление на бюджетите от страна на политиците се разразява, включително и у нас, завари България много неподготвена. И сега ми се струва, че частният сектор, бизнесът остава с една много тежка задача – да реши всеки от своята камбанария, всяка компания, всеки сектор от своята позиция, гонейки печалбата, да решава национални проблеми. Това не може да се случи. Ако България има позитивен сценарий за развитието си, към днешна дата той се дължи изключително и благодарение на усилията на отделни единици в обществото – отделни хора, отделни медии, отделни фирми, отделни неправителствени организации, изобщо отделни групи. Струва ми се, че държавата като инструмент, като хора, които са поставени в институциите, все още е длъжник. И това не може да продължава вечно, защото този век е много конкурентен. България трябва да каже къде иска да бъде – дали да бъде страна, произвеждаща домати или страна, където с технологии хората печелят повече пари, имат по-добри възможности, имат повече знания. Това е много тежък избор и трябва да го направим.