За първи път бг ректор на университет си отива за плагиатство

Заедно с дисертацията са представени статии, преписани в над 90%, твърди професорът и посочва от кого:

- статията под №10 в автореферата – от дисертацията на Т. Доврамаджиев;

- статията под №11 – от статия на Х. Скулев и още трима автори, отпечатана през 2005 г.;

- статията под № 12 – от дисертацията на Лиши Лиу, защитена през 2005 г.

Категоричният извод на проф. дтн В. П. е, че проф. Василев е представил като свои дисертационния си труд и статиите, а всъщност те са преписани 90% от чужди автори, някои от които са негови колеги от ТУ–Варна.

Вторият арбитър - проф. д-р А. Д. - твърди, че втора, трета, четвърта и пета глави от дисертационния труд на проф. Василев са преписани от дисертацията на Ивайло Неделчев, защитена през 2015 г. Преписаното съвпада в 90%. Глава шеста е преписана от книга на Уей Ша и Савко Малинов, посочена и от първия арбитър.

Глава седма е преписана от дисертацията на Тихомир Доврамаджиев, защитена през 2012 г.

Педставените статии са преписани от проф. Скулев, Лизи Лиу и Ивайло Неделчев, както сочи и първият арбитър.

Третият арбитър е проф. дтн инж. Й.М. Според него глави втора, трета, четвърта и пета са преписани от дисертацията на Ивайло Неделчев, както сочат предишните арбитри. Глава шеста е преписана от Уей Ша Славко Малинов от книга, издадена през 2009 г. Статиите, представени заедно с дисертационния труд, са преписани от дисертацията на Тихомир Доврамаджиев от 2012 г., от статия на Х. Скулев и още трима автори от 2005 г. Изводът на третия арбитър е, че е налице „плагиатство в особено голям размер“.

    При категоричните изводи на тримата арбитри Комисията по академична етика намира, че е налице плагиатство по смисъла на параграф 1, т. 7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в Република България – проф. Росен Василев е представил за собствени трудове, които изцяло или частично са написани и създадени от другиго, без позоваване или цитиране в процедура по придобиване на научната степен „доктор на техническите науки“, се казва в доклада.

Професор

Професор Росен Василев става през 2016 г. след конкурс, за който представя три теоретични разработки и пет статии.

Пет от представените трудове са преписани от негови колеги в ТУ – Варна и от чужди автори. "Преписвано е на 100% от трудове на С. Стоянов и авторски колектив, от дисертации на С. Стоянов, на Т. Мечкарова и на Ивайло Неделчев", пише в доклада. Техните трудове са за периода 2014-2015 г.

Становищата на тримата арбитри отново са единодушни: в представените за конкурса публикации "има взаимстване на текстове и приложения от произведения на други изследователи без надлежно цитиране".

Единият рецензент твърди, че в хабилитационния труд глави втора, трета, четвърта, пета и седма са преписани от трудове на проф. Х. Скулев, а глава шеста – от чужди автори. Пет от представените статии са преписани от дисертацията на Св. Стоянов и други чужди автори.

Изводът му е еднозначен, че преписването е почти 100% и че е налице категорично плагиатство.

Вторият арбитър също е категоричен, че е налице плагиатство. Преписвано е от: книга на Уей Ша и С. Малинов, статия на проф. Скулев и С. Малинов от 2005 г., дисертацията на Св. Стоянов от 2015 г., статия от колектив от трима автори от 2012 г., статия от колектив от трима автори от 2013 г., дисертацията на Т. Мечкарова от 2015 г., статия на Т. Мечкаров от 2014 г., статия от авторски колектив от трима души от 2014 г., както и от статия от авторски колектив от четирима души. Преписвано е и от дисертацията на Ивайло Неделчев от 2015 г.

Според арбитъра налице е 100% плагиатство.

Третият арбитър е категорична като останалите арбитри.

Преписвано е от книгата на Уей Ша и С. Малинов, от дисертацията на С. Стоянов от 2015 г. и публикация на трима автори от 2013 г., от дисертацията на Т. Мечкарова от 2015 г., от дисертацията на И. Неделчев от 2015 г. От осем представени самостоятелни публикации пет са изцяло преписани от чужди автори и според арбитъра категорично е налице плагиатство.

Контраобвинения

Уличеният професор Росен Василев получава становищата на арбитрите на 19 октомври 2018 г. и депозира свое в отговор на 23 октомври. Твърди, че колегите му не са достатъчно компетентни, за да го проверяват. А също, че има конфликт на интереси. Арбитрите отхвърлят обвиненията и застават зад становищата си.

Комисията

При така констатираните факти на тримата арбитри Комисията по академична етика е категорична: професор Росен Василев е "представил в конкурса за професор като собствени публикации редица чужди трудове, като техните автори дори не са цитирани или посочени в библиографията. С действията си той безспорно е извършил плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ, според който плагиатство е представянето за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, без позоваване или цитиране в процедура за заемане на академична длъжност".

Тя отхвърля претенциите на професора към колегите му.

Първата е, че шестимата проверявали го не са включени в регистъра на НАЦИД - това не е вярно, фигурират с имената си, академичните си длъжности и наукометрични показатели в регистъра, пише комисията.

Второто е, че те нямат научни степени и не са специалисти в научната специалност, в която са проведените конкурси. То също е  неоснователно. Петима от назначените арбитри са специалисти в професионално направление „Машинно инженерство“, в което професионално направление е и защитата на дисертационния труд за придобиване на научната степен „доктор на науките“ от страна на проф. Василев, пише комисията. В тази област са и две от статиите, представени в процедурата за заемане на академичната длъжност „професор“, в които се твърди наличие на плагиатство. Шестият професор е специалист в професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика“, в което попадат три от статиите, предмет на проверка и в което е защитата на професурата.

Той твърди още, че назначените арбитри са в конфликт на интереси с един от подалите сигнали, а комисията също твърди, че обвинението е неоснователно.

"Съвместното участие на част от назначените за арбитри лица с жалбоподателите в научни журита не е проявна форма на конфликт на интереси, доколкото от същото не могат да бъдат извлечени никакви данни за наличие на „частен интерес“ за назначените арбитри по смисъла на §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ. В становището на проф. д-р Р.В. не се конкретизира каква облага от нематериален характер вкл. привилегия или почести, помощ, подкрепа или влияние е налице е оказана от жалбоподателите на лицата, назначени за арбитри", пишат членовете ѝ.

Проф. Василев твърди, че няма плагиатство и се позовава на произнасяне на прокуратурата. По този повод в доклада се казва:

"Възражението, че е налице произнасяне на прокуратурата със становище, че не е налице плагиатство в проверяваните процедури е неоснователно. Престъплението „плагиатство“ по смисъла на чл. 173 от Наказателния кодекс не съвпада като фактически състава и предпоставки с „плагиатството“ по смисъла на §1, т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ. Допълнително - престъплението по чл. 173 е от частен характер и прокуратурата няма компетентност в подобни производства".

Професорът представя 26 документа: рецензии по двете процедури, декларации от някои от неговите рецензенти от двете научни журита, писма от Районна и Окръжна прокуратура – Варна, становище на Ректорския съвет и на Комисията по академична етика в Технически университет – Варна.

За тях Комисията по академична етика към министъра на образованието пише:

    "Същите нямат пряко отношение към изложените в становищата на арбитрите твърдения за наличие на плагиатство и съответните констатации, подкрепени с точни извадки от напълно съответстващи текстове, таблици и фигури.

    Независимо, че представените от проф. дтн Р.В. материали нямат отношение по същество към становищата на арбитрите, Комисията по академична етика обръща внимание, че проф. Л. Д. в своето писмо, представено с останалите декларации и писма заявява, че частични преписвания наистина има при оформянето на 4 глави от докторската дисертация и че е проявена неоправдана небрежност при оформянето на труда. По смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ тази „неоправдана небрежност“ е плагиатство.

    Дори в края на своето становище проф. дтн Р.В. заявява, че е използвал чужди трудове в своите публикации, като някои е цитирал, други – не, тъй като е използвал трудове, писани от него в съавторство. Същевременно липсват всякакви данни за цитиране на участниците – съавтори от него в научната му продукция".

При гласуването в комисията четирима са ЗА, един е ПРОТИВ обявяването на плагиатство в трудовете. Докладът завършва по следния начин: