Испания ще вкарва в Наказателния кодекс омразата срещу бедните

„Наскоро трима младежи нахълтаха в будката на банкомата на „Гран Виа” (централна улица в Мадрид – б.р.), където спя. Откраднаха торбата с нещата ми. Оня ден едни пияни ми взеха парите и, смеейки се, ме удариха няколко пъти. Случвало се е многократно. Често крещят: „Виж се колко си мръсен, л..но!”

Това разказва на пресекулки 53-годишният аржентинец Раул, търпял много пъти унижения и нападения, защото спи на улицата. Неговата история е подобна на историите на неколцина други бездомници, подслоняващи се на „Пласа Майор” в Мадрид.

Те правят очевиден факта, че изобщо не е изолиран прецедент неотдавнащният случай в Бенидорм (испански град на Средиземно море в автономната област Валенсия – б.р.), когато група англичани платиха 100 евро на бездомен поляк, за да се „повеселят” като татуират на челото му името на един от тяхната компания.

Според Фондация „Раис”, която развива дейности против социалното изключване, един от всеки трима, принуден да живее на улицата, е бил обект на атаки или унижения. Философката и писателка Адела Кортина, която отдавна се занимава с проблема, е лансирала и термин за това – апорофобия, тоест омраза към бедния.

През септември Сенатът в Мадрид ще гласува предложение, внесено от партията „Подемос”, което криминализира агресиите срещу бездомници и бедняци и ги приравнява към други престъпления на базата на омраза.

Според испанския Национален статистически институт в страната има около 23 000 души, които нямат къде да се подслонят. Фондация „Раис” вдига бройката до 31 000, добавяйки също хора, които никога не са посещавали центрове за подпомагане на бездомните. Всички те са обект на небиеща на очи, но въпреки това много реална омраза. Доклад на фондацията, представен през 2016 г., сочи, че почти половината от бездомниците са страдали от инциденти и престъпни нападения, провокирани от апорофобия, а в 80% от случаите това се е повтаряло нееднократно. Всеки пети е бил и пребиван.

47-годишният Алберто спи под сводовете на „Пласа Майор”. Облечен е с тениска със знамето на Испания и с името на страната. Носи със себе си малък куфар, почти празен – там са всичките му неща. Завива се с почерняло одеяло, което някога е било бяло.

„Една Бъдни вечер спях в будката на един банкомат в Саламанка. Дойде една компания и ме наби. Случва се, когато компаниите са пияни или дрогирани,” разказва Алберто с грапав глас. „На „Пласа Майор” е много спокойно, хората тук са свикнали да ни виждат, има камери за наблюдение. Предпочитам да съм тук и да ме виждат – хората без подслон сме част от действителността. Искам да ме виждат,” повтаря той.

65-годишният Хесус живее в един от безистените между „Пласа Майор” и съседна улица. „Веднъж вървях по улица „Баркийо”, връщах се от среща със социалния ми асистент. Един мъж ме попита колко е часът. Щом му отговорих, той веднага започна да ми нанася удари. Казах му да ме остави на мира, но той продължи,” казва Хесус. В безистена, където са разстлани картоните от кашони, на които спи и които споделя с още четирима души, има вход към един паркинг и към един ресторант. „Оттук понякога минават агресивни хора и ми крещят, обиждат ме. Викат, че ги отвращаваме, да ходим да се измием. Някак трябва да търпим,” добавя Хесус.

Преподаветлката по етика Адела Кортина публикува миналата година книга за феномена, озаглавена „Апорофобията – отхвърлянето на бедния”. „Раздразнение предизвикват бедните, онези, които нямат власт, които сякаш няма как да ни помогнат да живеем по-добре, които носят само проблеми,” пише Кортина. Според нея „човекът без подслон е крайно уязвим, лишен от лично простнаство. Затова е толкова необходимо да се развиват програми за преодолявне на бездомничеството като явление”.