Над 6 млн. румънци са подслушвани в периода 2005-2016 г.

В периода между 2005 г. и 2016 г. разузнавателната служба на Румъния е подслушвала телефоните на шест милиона граждани на страната. Това съобщи на пресконференция Клаудиу Манда, председател на комисията за контрол на Румънската служба за разузнаване.

Ограничаването на гарантираните от конституцията права и свободи на гражданите се е извършвало в широк мащаб, каза Манда, като представи подготвен от комисията доклад.

Манда посочи, че сред подслушваните са били всички членове на правителството и около 100 депутати и сенатори, информира Аджерпрес.

Имиджът на Румъния като страна, бореща се срещу корупцията, изглежда се изпарява. Само преди ден над 500 прокурори, както десетки съдии и студенти по право от цяла Румъния, подписаха декларация, в която изразяват загриженост във връзка с намесата на политиката в съдебната система, предаде информационният сайт Зиаре.

Инициативата идва след решение на Конституционния съд, задължаващо президента да отстрани главния прокурор на антикорупционата агенция по искане на правосъдния министър, въпреки отрицателното становище на Висшия съвет на магистратурата, предаде Гласове.

"Уважаваме компетенциите на министъра на правосъдието по отношение на наказателната политика на държавата (. . .), но тези компетенции не оправдават по никакъв начин намесата на политическия фактор в начина на провеждане и решаване на наказателните дела", се посочва в декларацията.

В текста се изтъква още, че "единствената институция, която управлява кариерата на прокурора, и единственият гарант на независимостта на прокурорите е Висшият съвет на магистратурата", като министърът на правосъдието не може да има никаква роля или намеса в индивидуалната кариера на прокурора.

"Прокурорите трябва да са автономни във вземането на решения и трябва да изпълняват задълженията си извън всякаква външна намеса и натиск съгласно принципа за разделение на властите и отговорностите", изтъкват още магистратите.

На 22 февруари министърът на правосъдието Тудорел Тоадер поиска отстраняване на шефката на антикорупционната агенция Лаура Кьовеши, обвинявайки я в различни нарушения, включително авторитарно поведение, намеса в корупционни дела, отказ да се яви на изслушване в парламента и други.

По-късно Висшият съвет на магистратурата издаде отрицателно консултативно становище по искането на министъра, а президентът Клаус Йоханис заяви, че мотивите на министъра не са успели да го убедят и отказа да я отстрани.

Въпросът бе отнесен до Конституционния съд, който задължи президента Клаус Йоханис да издаде указ за отстраняването на Лаура Кьовеши.