Гергьовден е - Ден на храбростта и празник на Българската армия

         Гергьовден е един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия. Гергьовден бележи началото на пролетта. Той е свързан с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с аромат на цветя, треви и билки.

 
      Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.


По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се поставя и на вратата на кошарата.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.


Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските помещения и градините посрещат празничното утро окичени с букови клонки, клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.

На този ден в земята се заравя първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Най-ранобудния от къщата притичва до поляната, за да набере коприва, с която след това шибва по ходилата всички у дома, за да не ги застига злото през цялата година.

В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е "повито с блага роса". В нея се къпят и жени, които вярват, че това ще им помогне да бъдат плодовити
Наред с обичаите за здраве и плодородие, на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните.
По стара българска традиция агнето, което е първото мъжко родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище.

Обредният хляб се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това заедно с печеното агне се освещава и всички се събират около празничната трапеза, около която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а накрая костите от агнето се заравят в земята.


На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка и Ганчо. Честит имен ден на всички!

  Денят на храбростта и празник на Българската армия ще бъде отбелязан днес в столицата с празничен водосвет на бойните знамена и знамената светини и военен парад.

  Водосветът на бойните знамена и знамената светини ще започне в 9 ч. пред паметника на Незнайния войн. Той ще бъде отслужен от Негово светейшество Неофит патриарх български, митрополит софийски. Ще бъдат поднесени венци и цветя в памет на загиналите български воини, събощи БНР.

Военният парад ще започне в 10 ч. на площад Александър I в София. В него ще участват над 1 300 военнослужещи с над 35 верижни и колесни машини на сухопътните войски, зенитно-ракетните войски и служба Военна полиция, както и 12 самолета и вертолета от състава военно-въздушните и военно-морските сили. Командващ на парада ще е командирът на военно-морските сили контраадмирал Митко Петев.

В 12 ч. пред сградата на администрацията на президента ще бъде извършена тержествена смяна на караула. Денят на храбростта и празник българската армия ще бъде отбелязан в градовете Варна, Бургас, Хасково, Плевен, Горна Оряховица, Чепеларе, Белене, Шумен, Ямбол. Военнослужещите ще поднесат венци и цветя в памет на загиналите във войните.