Великденският празничен цикъл завършва с Томина неделя

Великденският празничен цикъл завършва с Томина неделя, на която се почита паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни. Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста. На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при апостола и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали." Когато Тома сам се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка. Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек. Апостол Тома е и един от най-верните Христови ученици. Когато Спасителят решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар, апостол Тома казал на другите ученици: ”Да отидем и ние да умрем с Него”. По-късно, след слизането на Светия дух на Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва Божието Слово. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Там той правил много чудеса и хората повярвали в проповядваното от него Христово учение. Повярвала и жената на царя и се покръстила. Тогава владетелят се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения - хвърлил го в тъмница и в огнена пещ. Но апостолът все оставал невредим. Накрая Тома загинал, прободен от копие, а мощите му били пренесени в Месопотамия. На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване. Имен ден празнуват всички с имената Тома, Томислав, Томислава. В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”. Не се вари мляко, за "да не се вдига" млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита "Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”! Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”.