Новата книга на Любен Дилов-син е вече на пазара

В навечерието на коледните и новогодишните празници на книжния пазар се появи една от най-дългоочакваните книги тази година – „FaceБуки. Дневникът на малкия Нострадамус“ от Любен  Дилов-син. След успеха на книгата „FaceБуки“ от октомври миналата година, Дилов зарадва своите почитатели с втората част на книгата, пълна с остроумни постинги и забавни пророчества от социалната мрежа, адресирани за 2012 г. Изданието излиза в познатото за читателите оформление и книжно тяло, но в друга цветова тоналност. И този път на корицата е Любен Дилов-син, но в ролята на малкия Нострадамус – разкъсал оковите на посредствеността, въоръжен с кристална топка, радиестезично махало, нахлузил няколко чифта старинни очила със стърчащи лупи, готов за забавни пророчества. Изображението е част от колажите с Дилов като малкия Нострадамус, поместени в книгата. Те са дело на световноизвестния български художник за игрално кино Владимир Тодоров, работил по касовите кинопродукции „Хари Потър“, „Хрониките на Нарния“, „Стюарт Литъл“, „Джуманджи“ и „Фермата на Макдоналд“. През последните години участва в проекти на Робърт Земекис, като „Коледни приказки“ с Джим Кери, „Беулф“ с Антъни Хопкинс и Анджелина Джоли и „Полярен експрес“ с Том Хенкс.

След публикуването на първата част на книгата „FaceБуки“ публичната страница на Любен Дилов-син в социалната мрежа заживява собствен живот. Това е живота на близо 40 хиляди нейни посетители, които ежедневно изпращат своите предложения до автора за нов „облак смехеоритен дъжд“. Така дългоочакваното продължение на „FaceБуки“ е вече факт. Единственото, за което Любен Дилов-син претендира във втора книга, е за оригиналност на интерпретациите. Всеки, разпознал себе си във всекидневните постинги, може да бъде сигурен, че съвпадението никак не е случайно. Самоиронията, включително в стила на диловизмите, е правилната посока към откриването на самия себе си, към осмисляне на себеуважението ни като част от галактиката и, в крайна сметка, към доброто настроение – всекидневно нужното ни пророчество, без което не можем.

Подобно на празнична кутия с пъстри бонбони, книгата предлага по една доза истински хумор за всеки ден от новата 2012 година. Темите на отделните постинги са разнообразни – от международна политика и световни конспирации, през всекидневни български абсурди и парадокси, до различно преразказани вицове и личностни битовизми, понякога дори умерено вулгарни. С почти гадателска прецизност и трубадурско вдъхновение, Дилов съчетава исторически дати и събития, герои и сюжети от литературата с актуални теми и лица от местната и глобалната он- и офлайн действителност. И всичко това поднесено с огромна доза неподправен смях.

Според автора повечето постинги от миналата година, събрани в първия том на сборника „FaceБуки“, са валидни и за тази, но може би точно в късата памет се крие тайната на предсказанията на малкия Нострадамус. „Това е един герой, който ми хрумна. В мрежата съществува един единствен виц за малкия Нострадамус на всички езици и той е следният: Прибира се малкият Нострадамус в къщи и пита майка си, която вече е крайно изнервена от Средновековието: „Какво ще има за вечеря?“, а тя му отговаря „Ти ли не знаеш, гад мръсна, какво ще има за вечеря“.  Хрумна ми, че малкият пророк е много добра формула, в която никой не вярва. Стара формула“, споделя за второто издание Любен Дилов-син.

В началото беше словото! Такова слово, че галактиките се разбягаха в различни посоки. Бягат и до днес...

След излизането на първата книга „Faceбуки” през октомври 2010 г. получих толкова много предложения за ежедневни смешки и вицове, че отдавна престанах да следя кой и как ги изпраща. Публичната ми страница в социалната мрежа заживя собствен живот, или по-скоро живота на близо 40 хиляди нейни посетители. Твърде често се чувствам просто един от тях. Нито повече, нито по-малко. Ето защо в тази втора книжка претендирам единствено за оригиналност на интерпретациите. На всеки, разпознал себе си във всекидневните постинги, поднасям уверенията си, че съвпадението никак не е случайно. И, разбира се, горещи благодарности за ежедневната подкрепа.

Оказа се, че постингите от отминалата година – с малки изключения – са напълно валидни и за следващата. Може би именно в това е тайната на предсказанията на малкия Нострадамус – късата памет. Имал съм и други поводи да казвам, особено за политиката, че ако онази работа на българските мъже беше толкова къса, колкото паметта им, да сме изчезнали като народ. Но продължава да ни има. Вероятно благодарение на смеха. Иначе няма как да се обясни оцеляването ни в среда, където с функцията на правосъдието – да раздава справедливост – засега се справя единствено здравеопазването.