Родителите на Вазов били втори братовчеди

“Да знаеш езика и рода си” е заветът на Паисий Хилендарски към българите, на които атонският монах е разкрил историята на тяхната страна. Точно в този ред се опитват да възродят паметта на нацията от Министерството на образованието, науката и технологиите.
След като през октомври министър Фандъкова обърна вниманието на учениците и техните родители от чуждите езици и компютрите към грамотността и владеенето на родния български език, нейният наследник Сергей Игнатов, който е историк, реши да върне лентата към родовата история. 19’ помага да разберем колко важно е да гледаме на литературата и историята си като на едно цяло.

Миналата седмица се разбра, че праплеменникът на народния поет Иван Вазов – Григорий, е велик майстор на масоните в България. Това насочи интереса на публиката към един от големите родове на нацията. Този на най-харесвания майстор на българския език според резултатите от есенната анкета на Министерството на образованието и сайта slava.bg.
Най-голямата сензация, която малцина знаят е, че таткото на Иван Вазов – Минчо, взема за жена братовчедка си Съба. По-точно казано той е втори братовчед с таткото на любимата си, а тя му се пада нещо като племенница. Понеже родът е попски, дълго време женитбата се запрещава от фамилията, но младите се обичат и любовта им побеждава семейните канони.
Богатият сопотски търговец се радва на 10 деца, а семейната идилия, която успява да създаде може да бъде видяна, описана в първата сцена от любимия роман на българите според националното проучване на БНТ – Под игото.
Първородният син Иван, написал голямата книга е асистирал в даскалуването на Ботевия баща и студенствал в Румъния и Русия. След Освобождението е признат за народен поет. Издига се чак до просветен министър в построилия България кабинет на Константин Стоилов. От онова време датира и малката му къща на ъгъла на ул. Раковски, в която завършва в бедност дните си и която днес му е музей.
Вторият син Никола наследява търговския дух на фамилията и се грижи за стопанисва стопяващото се с годините семейно имане на големия род.
Третият син Кирил вади късмет от това, че батко му Иван отказва на баща си да иде да учи за лекар в Цариград. Така малкият завършва с отличие лицей в имперската столица, после и висше образование, там започва да работи, но после се прехвърля в Стара Загора. Негов правнук е великият майстор на масоните днес и бивш заместник – министър на икономиката Григорий Вазов.
Четвъртият наследник на фамилията е Георги Вазов.

Четвъртият наследник е Герги Вазов. Той започва кариерата си заедно с Алеко Константинов като писар в щаба на руската освободителна армия, когато още няма 18 години. Заради упоритостта си извоюва стипендия за Одеското военно училище. След това се прехвърля в Петербургското генералщабно училище, където става инженер. Бойното му кръщение е обратно в родината при Сливница. Уменията му са оценени от руснаците и те му дават дворянска благородническа титла. Стига до чин генерал и губернаторско кресло в Одрин, тъй като е героят от превземането на тази крепост.
Петият брат Михаил Вазов е авантюрист и така попада във френския Чуждестранен легион. Когато му писва, връща се в България и помага на военния си брат в преврата срещу Батенберг. При разчистването на сметки след това е убит от “демократа” Стамболов.
Шестият син в семейството Владимир също е военен като стига до генерал – лейтенант, познат още като Героят от Дойран. По-малко известен факт е, че два мандата работи като кмет на София. Той е пример за най-малкия брат Борис, който също прави военна кариера.
Преди него Вазови имат още една мъжка рожба – Петър, но той умира малък при нещастен случай.
Ана Вазова, четвъртата рожба в семейството, е дадена едва на 13 за булка на богат търговски род. На 17 тя става майка. Сестра й Вълка или Въла вазова – Фетведжиева по молба на Ст.Л. Костов организира подредбата на къщата – музей на батко й Иван в родния им дом в Сопот. Тя е основен консултант и на Елин Пелин като първи уредник на къщата – музей на Вазов в София.