Археолози разкриха късноантична крепост на нос Свети Атанас до Бяла

За това, че на нос св. Атанас до град Бяла, Варненско е имало крепост се знае само от кратка бележка от 1892 г. в описа на старините по Черноморското крайбрежие на основателите на българската археология, братята Хермингилд и Карел Шкорпил, каза за БГНЕС ръководителят на разкопките ст.н.с. д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей.

”До 70-80-те години на ХХ в. за крепостта не се знае повече. Една оглавена от проф. Михаил Лазаров подводна археологическа експедиция в залива, южно от носа дава допълнителна информация, обобщена в малки статии в популярното тогава списание „Космос”. Няколко оловни и каменни щокове на котви, множество фрагменти от керамични съдове открити от тази експедиция се пазят в туристическия център в града. Подводните проучвания насочват вниманието и към други извори. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде, между Одесос и Навлахос се намира Лариса, но това навярно се отнася за пристанището споменатия залив, което безспорно е локализирано и при подводните проучвания” сподели Йотов. Къде е населеното място от това време е трудно да се предположи, но различни сведения сочат платото над залива, където са откривани надгробен надпис на гръцки, както и други артефакти смята той. Те дълго време са стояли настрани от вниманието на историци и археолози. ”Към времето на ранното средновековие се отнася противодесантния вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла). За съжаление, това интересно съоръжение, за датировката и предназначението на което има различни хипотези към днешния ден е доста разрушено. В насипа на този вал е открит и известния камък с врязани рунически букви/знаци, които се свързват с прабългарската митология. Описвайки вала проф. Рашо Рашев също споменава за укреплението на нос св. Атанас като я определя като „малка късноантична крепост”, допълни Йотов.
Основната причина дълго време да се знае малко за крепостта на носа е обстоятелството, че оценявайки добрата видимост към голяма площ навътре в Черно море в продължение на десетилетия тук е имало военно поделение, което прекратява дейността си преди няколко години. Големият инвеститорски интерес за строителство в района на Бяла обхваща и места северно от нос св. Атанас. Община Бяла и лично кметът г-н Анастас Трендафилов потърсиха мнението на специалисти от Археологически музей във Варна за изясняване на археологическите структури и плод на това партньорство е експедиция ръководена от ст.н.с. д-р Валери Йотов, н.с. Александър Минчев, гл. ас. Мария Манолова-Войкова. Археологическите проучвания започнаха в средата на юли 2009 г. и за краткото време бяха изяснени: въпроси на укрепителната система, водоснабдяването, жилищната и обществената архитектура. На този първоначален етап на проучване може да се приеме, че крепостта е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І. Обхваща площ от около 38-40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. Кули и порти на този етап не са локализирани. Недалеч от крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които бе частично проучено. Най-интересният археологически резултат може би е откриването на сграда с масивни зидове от камъни и тухли, които на места са запазени над 150 см височина. Планът на сградата, както и първите открити находки – части от капители, кръстове позволяват да се направи предположението, че става дума за раннохристиянска базилика.