Спайк Лий обърна американското знаме, стават му на крака

Видян 2758 пъти | Коментари 0
Гласували 1

БОРИС АНГЕЛОВ

СПЕЦИАЛЕН ПРАТЕНИК НА 19’, КАН

Обърнат американски флаг. Остава черно бял - с райетата и звездите. Правостояща аплодираща публика в Гранд театър Люмиер в Кан. Топло поздравление от Бенисио Дел Торо. Спайк Лий върви триумфално с черна и бяла обувка сред шпалир от звезди и продуценти, политици и милиардери, които не спират да му ръкопляскат и излиза под отворилото се след цял ден дъжд нощно небе на Кроазет. Режисьорът и групата му продължават да събират аплодисменти вече от фотографите и минувачите, жадни да зърнат някоя звезда....Новият филм на Спайк Лий е най-страшен с финала си - една Америка на расови сблъсъци в момента, за които нашите новини мълчат, за оголено насилие между крайнодесни екстремисти от една страна и цветнокожи и защитници на правата им от друга. Една провинциална Америка в истерия с насилие, оправдано от актуалния й президент.

Иначе Черен в КуКлуксКлан, както вероятно е най-добре да се преведе заглавието на филма, което представлява не просто игра на думи, но и на букви на английски език, започва с мощни кадри в ретро стил, представящи епохата след войната между Севера и Юга, продължава с Алек Болдуин, който говори като Доналд Тръмп. След това се разказва истинската история на черен полицейски инспектор - първият в цялата полиция на Колорадо, въпреки че действието се развива преди 40 години - доста след Пражката пролет и студентските вълнения във Франция. Та този полицай успява да влезе под кожата на самия лидер на КуКлуксКлан, действайки в екип с бял свой колега, който е представител на другите най-омразни за представителите на чистата раса хора - евреите. Единият е духът, другият е тялото и двамата успяват да разгромят местната клетка на екстремистите. Останалото е филм, който дано да може да се гледа и в България, защото пронацистките, прототалитарните влияния се засилват доста и у нас напоследък. Не само в Германия и Италия - майките на фашизма, където печелят единствени в последните избори. Наистина впечатляващ е синът на Дензъл Уошингтън в главната роля. Джон Дейвид Уошингтън не е обран като баща си, много по-инстинктивно и искрено играе. Адам Драйвър, който също е сред изгряващите звезди на фестивала, също се справя като партньора на централния герой.

Антиамерикански е и филмът, с който Ларс фон Триер се завърна в Кан, след като му беше наложено 7-годишно изгнание. Завръща се и главният актьор в неговия нов филм Къщата, която Джак построи - Мат Дилън. Един от поколението на Брад Пит, Том Круз, адаша си Деймън и Бен Афлек, той не успя да удържи инерцията, с която стартира в края на 80-те и началото на 90-те години. Но пък във филма на Триер прави роля, която може да бъде визитка за цялата му кариера и то точно, когато е на 54, а на тази възраст в Холивуд дори мъжете тип секссимвол остават на произвола и не могат да намерят себе си. Покрай разказа за сериен убиец, пленен от изкуството и иска жертвите му да изглеждат добре на снимките, които сам им прави художествено след всяко престъпление, се разгръща супер актуалната и за България с нейните 40 000 неразкрити престъпления и цялата политическа корупция - материална и духовна, тема за ненаказаното зло. Убиецът Джак сам се чуди защо никой не обръща внимание на онова, което извършва, дори след като изпраща на вестниците фотосвидетелствата от престъпленията си. Даже, когато заставя гаджето си - внучката на Елвис и Пресила Пресли да крещи, че ще я убие, даже когато тя се оплаква директно на полицай, случайно попаднал на улицата, гласът й оставя в пустиня. И е убита като всички останали. Филмът си заслужава гледането заради още много неща, които сега няма да разказваме и се надяваме да бъде излъчен, макар и само на някой фестивал у нас.