Расте скандалът с Асен Асенов и културата на Пловдив

Видян 3285 пъти | Коментари 0
Гласували 4

Войната в Пловдив между пришълците от София и най-влиятелните фигури в културата под тепетата се изостря, съобщава днес сайтът Площад Славейков. От едната страна на фронта са издателката Божана Апостолова и уволненият шеф на отдел Култура в Пловдивската община, от другата – Асен Асенов и Кръгът Едно. Причината за възникването на сблъсъка са парите на Община Пловдив, отделени за кампанията на града в състезанието за Европейска столица на културата през 2019 г. Големият пай от тях – около 300 000 лв., отидоха за Асен Асенов. За сметка на тази сума, субсидиите за всички местни фестивали бе намалена значително пише сайтът.

Днес Площад Славейков публикува писмо, изпратено до тях от Йохан Девлетян. В него той отговаря на нападките, отправени му от зам.-кмета на Пловдив Стефан Стоянов и арт директора на Фондация Пловдив 2019 Валери Кьорлински. Ето и пълният текст:

„Бях провокиран да напиша тези редове от интервюто на Стефан Стоянов – зам.-кмет на Пловдив, от обръщението на г-жа Джема Барух, изпълнителен директор на Фондация Пловдив 2019 и Валери Кьорленски- арт директор на същата фондация, с когото отлично се познаваме и сме работили заедно по кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата 2019, публикувано във в. Марица на 5.08.2014. И двата материала са форма на отпор срещу избухналата енергия в Пловдив, а и в страната (София, Варна, Русе…) по повод на моето абсолютно безпринципно уволнение след 31 години последователна работа за културата на нашия град. Това са години, в които изградих позиция на съвестен и честен служител на Пловдив и няма да допусна опетняване и сянка върху името си. Няма да се впускам отново по цялата епопея на уволнението ми – това вече изясних многократно. Ще отговоря само на конкретните материали, като държа да подчертая, че дори тези, които ме уволниха, признават, че няма финансова щета за Общината нито с лев.

Еквилибрирането с неистината, подмяната на факти и отмятането от позиции е стил на пловдивската управа в сегашния мандат. И съвсем в този дух са „истините“ на Стефан Стоянов в интервюто. Няма да каментирам истината за неговата биография на „журналист, собственик и управител на издателство в бащините му телевизия Европа и издателство Пигмалион. Повтарянето като мантра, че уволнението ми е резултат от две проверки, е неистина, защото те умишлено прибавят и предишна регулярна проверка, по повод на която с мой доклад до кмета на Общината от 30 юли 2012 г. го информирам подробно за взетите мерки за корекция на дейността на отдел „Култура“ и съм приложил необходимата документация, утвърдена с подписа на г-н Стоянов. Наред с това съм декларирал и аргументирал, че не съм съгласен с част от заключенията на проверката.

Що се отнася до твърденията на Стефан Стоянов, че „Г-н Девлетян не участва в тези процеси“ по повод работата по кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г. и създаването на 10-годишна стратегия за развитие на културата в Пловдив, ще припомня няколко факта. Още в предишния мандат аз изготвих писмата- потвърждение до Министерство на културата, че Пловдив ще участва в надпреварата. Заедно с Емил Миразчиев организирахме две обществени обсъждания по темата. Бях включен в инициативната група по предварителната подготовка. По моя инициатива бе възложено изработването на структурата на идейното задание за конкурс за концепция на Явор Койнаков – служител в Министерството на външните работи, бивш служител в Министерството на културата, човек с богат опит в европейските проекти, един от консултантите на Пловдив за реализирането на Европейския месец на културата през 1999 г. Защо този задълбочен материал не бе използван от Фондацията, не мога да знам. След участието ми в Международен семинар във Варна по проблемите на кандидатстването, предоставих на Фондацията книгата на Любомир Кутин, систематизираща всички столици на културата досега, която би могла да бъде чудесно помагало, ако се използва. Участвах в комисии на Фондация „Пловдив 2019“, като отказвах хонорарите, които ми предлагаха за участието ми. У частвах в заседанията на Управителния съвет на Фондацията без право на глас. Още в предишния мандат, преди да има лого или какъвто и да било знак на пловдивската кандидатура, наложих правилото на всеки плакат, програма, афиш от дейността на отдел „Култура“ да стои надписа „Пловдив – кандидат за Европейска столица на културата 2019“. Всичко това, докато постепенно не бях изолиран от тази дейност.

В един момент Стефан Стоянов свали от задълженията на Фондацията писането на 10-годишната стратегия и нареди да я готвим в отдел „Култура“- заедно с реализацията на целия културен календар, официалните чествания и многото други възникнали междувременно задачи. Ще спомена само, че София задели за това специална работна група с бюджет, която работи цели 3 години. Отделът, който ръководих, започна работа – срещи с немските консултанти, наети от Фондацията, публични обсъждания, писане… И днес в приетата стратегия откривам цели изрази и пасажи, писани от мене. Но нали и това ми беше работа! Отново – до изолирането ми от темата.

Опреснявам паметта на Стефан Стоянов за настаняванията в х-л „ Империал“ на свързани с културната политика на Общината гости – за сметка на бюджета на отдел „Култура“ освен участниците в Международния фолклорен фестивал, там са пребивавали „Левон Малхасян бенд“(Армения) и Бил Евънс и групата му (САЩ) от Пловдивски джаз вечери, софийски журналисти, поканени да отразяват Нощ на музеите и галериите…

Обръщението на г-жа Джема Барух и Валери Кьорленски… Защо точно сега?! За да има виновен, ако нещата с кандидатурата не се получат. Какво е това „всеки, който обича Пловдив“? Аз обичам Пловдив не от 6 месеца или 3-4 години, а винаги и съм посветил 31 години от живота си на неговата култура – с желание и хъс. И няма да бъда ЗАЕДНО с тези, които като еничари отнеха моите „деца“ и ги подхвърлят за осиновяване или ги натикват в ъгъла и бавно ги унищожават. А моите деца са Международният фолклорен фестивал, Есененият салон на изкуствата, Пловдивските джаз вечери, Фестивалът на китарата… Аз и моите колеги създадохме и отгледахме тези фестивали и редица други прояви – сега те са низвергнати. Безброй улични хулигани заемат арогантно тяхното място и твърдят, че това е изкуството. Те не искат да сме ЗАЕДНО. Те искат да са само те и с алчност прибират парите от Муждународния пленер по живопис, Европейския музикален фестивал, Международните фотографски срещи… А други просто ги окепазяват – най- високият форум на изобразителното изкуство – Националните есенни изложби – замислен да показва каймака на българските художници, от 2 години се превръща от мандатния куратор Галина Лардева в поредната уж експериментална форма, обслужена от творци, които при Начо Културата биха чакали години да влязат в изложбите, ако въобще дочакат. Деца-виртуози заместват имена като Джон Лорд, Найджъл Кенеди, Рик Уейкман, ФСБ при откриването на Есенния салон на изкуствата…

Това е пътя, който ще ни отведе надолу, ако обществото не се противопостави – твърдо и последователно, както се противопоставя в момента. Защото естествено възникват въпроси. По коя причина знаците на Пловдив и Фондация „Пловдив 2019″ са сврени някъде, заедно с другите, не само в рекламните материали на външни продукции, ами и на тези, които са чисто общински (справка – Национални есенни изложби)? Как така Общината нито веднъж не се упоменава в телевизионни клипове, независимо че дава 99 000 лв. за проявата?! Защо в последните месеци преди гласуването за Европейска столица на културата Пловдив е така плътно наситен с китайски и корейски продукции? Г-жо Барух, г-н Кьорленски, да не би да сме разбрали, че пътят към Европейска столица на културата минава през Азия?! Или отново Пловдив следва да подкрепи бизнес-начинанията на платформа Едно?!

За всички има място под небето – но нека да са Всички, а не само „скакалците“, както метафорично написа Божана Апостолова.

Лежерният вариант е да си мислим, че кметът на града случайно не забелязва тези неща…

А аз обичам Пловдив и съм го доказал с 3 десетилетия работа. За това сега ще скрия тревогите си около нашата кандидатура за Европейска столица на културата и кошмара от въпроса „А какво ще стане, ако спечелим?!“

Йохан ДЕВЛЕТЯН

Снимка Антон Лефтеров