Нашият Спас коли и беси в МТел

Може би си спомняте скандалните снимки, които Бойко Борисов, като главен секретар на МВР, намери в една горяща кола, на които на една яхта седяха приятелски покойният мафиот Иван Тодоров-Доктора, Милен Велчев, тогава финансов министър и – да не изреждам... Много добре помните... А собственикът на яхтата? Запомнете това име: Спас Русев - българин, живеещ в Лондон, забогатял... От какво – няма да можем изчерпателно да ви информираме, но едно е ясно: Спас Русев е близък с всяка власт през последните 10-15 години. Чадърът на властта дори успя да изтрие „компромата с яхтата” и той се появи като бяла пеперудка на VIP-а на Софийското летище, сега като домакин на световно-известни гости от шоу-бизнеса, поканени от него на изложба на китайски художник в Софийската галерия за чуждестранно изкуство. Този сюжет звучи като йероглиф – трудно можем да разгадаем бизнес схемата на Русев. Защото тук има твърда бизнес схема. Иначе защо му е на Спас Русев да организира коктейл след изложбата на китаеца във Военния клуб в София за 1 милион евро? Разкош от мизерия или неутрална територия за бизнес уговорки на голяма стойност? Да не говорим, че за целокупното българско население, психирано от лишенията на кризата това, само по себе си, е изключително арогантно. Желанието да представиш София и родината си като баровски изпипан „номер на китайката”, аранжиран при това от бомбастичния стайлинг екип, който устройва партитата на Мадона. Малко звучи като бляскавия карнавал в Рио – нещо като в третия свят...

Там, където обикновените българи нямат достъп, в най-голямата конферентна зала на софийския „Хилтън”, стои голям транспарант на компанията „Телелинк”. Пред транспаранта политици говорят за европейското ни бъдеще. Оказва се, че собственик на тази фамозно-рекламираща се компания е г-н Спас Русев, а компанията е за телекомуникационни услуги. Не много известна компания на българския пазар, но с интересна топла връзка с телекомуникационния лидер у нас – „Мобилтел”. И то – ясна връзка. Шефката на рекламата на М-Тел – г-жа Опренова, която управлява 25 милиона лева от бюджета на компанията се оказва, че е съпруга на изпълнителния директор на близката по дейност компания „Телелинк”. С една дума – добре се е уредил Спас Русев. За конфликт на интереси е безсмислено да поставяме въпрос, тъй като две частни компании са преценили, че това не ги застрашава. Може би действат като холдинг, преливат пари под вещото ръководство на г-н Русев? Въпросът е в това, че М-Тел е публична компания и тя се крепи на избора на 5 милиона българи, които са решили да ползват услугите й. Представяте ли си какво ще стане, ако обикновеният българин разбере за тази мила, родна картинка? А какво ще стане с М-Тел, ако абонатите му сменят кода и спрат да пълнят гушата на криворазбрания частен бизнес? Въпросът е и дали услугите на М-Тел изпълняват само нуждите на клиентите? Въпросът е дали не се създава корпоративен монопол от телекомуникационни компании като М-Тел и „Телелинк”? Опасни връзки – ако добавим и БТК – Виваком, също партньор на „Телелинк”. Има нещо тука, разследване е нужно. Иначе – ще гледаме като братчетата на Гаврош коктейлите на Спас Русев на стойност равна на бюджета на образованието на децата ни в София.

Тук изскача и една твърде комична с провинциализма си и „чесните си сини очи” персона на главния изпълнителен директор на „Мобилтел” – г-н Андреас Майерхофер. В държава като България, без строги правила за частните компании с огромно публично влияние, господинът абсолютно се е слял с пейзажа. Вместо да покаже европейска класа – като селски ерген се върти на мегдана на все по-свиващия се български бизнес. Австриецът от едно село, близо до Залцбург, още на първия си коктейл в „Гранд хотел София” като новоизлюпен директор на М-Тел започва да закача представете си коя дама – г-жа Цветелина Бориславова. Оказва се, че малко се е объркал ергенът, който мисли че в България той ще бъде топ персона във VIP средите. Епичното му ергенуване завършва с  избор на българска булка, и то не коя да е – дъщерята на едноличния самодържец на НДК – г-н Христо Друмев. А, бе  - всичко се развива по познатата формула на българската поговорка: „Пари – при пари отиват.” Само дето отрудените граждани се оказват в капана на все по-богатите и арогантни милионери и далаверите им.